Има хора с различно мнение за техните градове, но аз харесвам и обичам града в който живея. Несебър се състои от нова част и стар град. Новата част възниква през ХХ век, а стария град разположен на полуостров с тясна ивица свързваща го с брега има древна история и е на около 3200 години. Още преди да навлезе християнството в римската империя¹, част от която е Провинция Понтика (Черноморието) през I век преминава апостол Андрей (един от учениците на Исус), за който е известно, че се е отбил в Анхиало (Поморие), а има данни за християнски епископи през III век. В Несебър са открити останки от 44 църкви. Несебър е градът с най-много древни църкви в България и християнството за този град е от особена важност. Несебър е последният български град паднал под турско робство.
През втората половина на ХХ век около началото на 60-те започва строителството и на курортен комплекс в непосредствена близост до града наречен Слънчев Бряг. Днес Слънчев Бряг има над 500 хотела, а ивицата от Елените до Равда около 20 км. цялата е застроена, като едно селище с около 1000 хотела. 

Старата част на Несебър е историческа забележителност, но новата е по-добра за живеене. Още от древността градът има две пристанища. В края на северния пристан на стария град в непосредствена близост до морето се издига огромен християнски кръст показващ отдалече на всички, че този град е християнски и принадлежи на Господ. Докато много от териториите включени в България са били езически този град, който още от 72 г. след Хр. е част от римската империя е християнски векове преди да бъде създадена България². 

За ден на град Несебър се счита 15 август, който в православния календар е ден посветен на Дева Мария.

Честит празник на всички несебърлии!

----------------

¹ Християнството приема равноправен статут в Римската империя през 313 г. по инициатива на император Константин Велики* с така наречения Медиолански договор по време на сватбата на сестра му Констанция**. А християнството става официална религия в империята по времето на Теодосий 70 г. по-късно. Грациан (Flavius Gratianus) е император на Западната римска империя, който бил християнин и забранил езическото поклонение в Рим. Той се отказал да приеме и да използва езическата титла pontifex maximus, която по-късно си приписват папите и въпреки протестите в сената забранил правото на собственост и отнел привилегиите, с които се ползвал женския култ на весталките (Sacerdos Vestalis), чийто храм се намирал на Римския Форум, вещерството станало наказуемо, а през 382 г. премахнал трайно олтара и статуята на богинята на победата Виктория от сенатската зала. Езическата титла за върховен жрец Pontifex maximus била използвана от всички императори от 12 г. пр. Хр. до 379 г. сл. Хр., освен когато Грациан отказал да я приеме и е отменена от Теодосий I, който обявил християнството за единствена официална религия в империята. Теодосий I (Теодосий Велики) започва борба за налагане на решенията на Първия вселенски събор в Никея (днешен Изник, Турция) от 325 г. На 27 януари 380 г. той издава едикт в Солун, известен като Edictum de fide catholica, с който християнството става официална религия в империята. По негова инициатива през май 381 г. е свикан и Вторият вселенски събор в Константинопол, на който е избран нов патриарх на Константинопол и е приет пълният текст на Символа на вярата. През 390 г. императорът обнародва закон против всички езически култове и религии, които не са в синхрон с християнството. Юстиниан I забранява езическите философски школи, като през 529 г. е затворена Атинската философска школа.

* Константин бил езичник, но майка му Елена била християнка. Той приема християнството малко преди да умре от ариански епископ на Бейрут и Никомедиа.

² Християнството се разпространява още през I-II век на територията на съвременна България, по това време част от Римската империя в която има хора от различни вероизповедания. Споменатият в Новия завет Апостол Павел е преминавал през земите около Пловдив. Oфициалното налагане на християнството в Българската държава като единствена религия става през 865 г.

** До навлизането на християнството жените в римската империя са били третирани като низши и дори не са имали собствени имена и жените от един род са носели името на рода и ако са примерно 4 са носели допълнително уточнението - първа, втора (септима), трета, четвърта и т.н. 
 

 

Стария Несебър от птичи поглед 

 В края на провлака преди началото Стария град е паметникът на несебърката - християнка, до нея лодка държаща символите на града - кръст и гълъб



Входа с портата на стария град



Църквата св. Пантократор



Църквата св. Йоан Кръстител


 
Църквата св. Архангели Михаил и Гавриил



Още една забележителност е Старата Митрополия



Лодките в Стария град



Гледка от стария град



Кръстът на северния пристан



Провлака



Красива снимка на алеята водеща от северния плаж до провлака



Фонтана в парка в Новия град



 

Едиктът за толерантността или още Сердикийски едикт е едикт на римския император Галерий, издаден от негово и от името и на съуправителите му августите Константин и Лициний в Сердика на 30 април 311 г., но обявен в Никомедия. Едиктът безусловно дава на християнството статут на „законна религия“, на вероизповедание признато и прието от Римската империя. Това е първият едикт легализиращ християнството, предхождащ Миланския едикт с две години. С него се дава молитвена свобода, отменя се инкриминацията на християнството, гарантира се сигурност на домовете и живота на изповядващите го като на останалите граждани в Римската империя.

Съществува версия-легенда за предполагаемото влияние на съпругата на Галерий - Галерия Валерия за приемането на едикта, която може би е била симпатизантка на християните.