Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02 11:16 - За любовта, какво е любов? и глупостта наречена "св. Влентин"
Автор: ernest Категория: Тя и той   
Прочетен: 714 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 18.02 22:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Живеем в свят пълен с фалшиви и лъжливи неща и някои понятия не отговарят на това, за което се представят, всичко е въпрос на индивидуален избор и отношение към тях, правилно или неправилно. Някои хора правят правилните избори, други предпочитат да живеят в лъжа и да се самозалъгват. Това се отнася и до такива въпроси, като празнуване на празници, включително и фалшивия св. Валентин и дори до любовта. През последната година много хора имаха време, за да преосмислят ценностната си система и различни аспекти от живота си. Вие сами можете да си отговорите на въпроса: Замисляли ли сте се за смисъла на живота си и на къде отивате?

Влаганият смисъл на думите при различни групи от хора, коренно се различава. Смисълът на думата "любов" се е превърнал за някои в лъжа, с която се самозалъгват. Да, много хора не знаят, какво означават думите "любов" и "романтика".

Любовта

Добре е за начало да се изясни, че има разлика между мъжете и жените и ако нещо е характерно за мъжете, не означава, че това е и при жените и обратното.

Жените не са еднакви, но са различни видове. Но основните два вида са полигамните и моногамните. Единствено първото влюбване при девойките (жените) е любов и жените, които могат да обичат са с един мъж цял живот. Това се отнася единствено до моногамните. Според Библията любовта е дар от Господа и целта е когато някоя жена се влюби да създаде семейство и да има набожно потомство.  А за неморалните, общите, които карат с различни и си хващат временни бройки наричани по различни начини и не са с един, по първа любов, но си ги сменят е блудство, курвалък и бройкаджийство. Всяко едно излизане на срещи, без това да е с цел дадена девойка/жена да има намерение да се омъжи за дадения мъж е курвалък и бройкаджийство и такива жени нямат половинки в живота си, но поредни бройки, независимо, колко се задържат с някого. Такива жени са жертви.
Да, идеята сред някои хора (както мъже, така и жени) да си хващат гадже или приятел, съответно приятелка, без целта на тази връзка да е да създадат семейство е грях и не е правилно да се постъпва така. Но на жените живеещи по този начин дори им излиза име и почтените хора ги презират. В Библията подобните, както и проститутките са наричани "блудници" и още "обременени с грехове женища".
Такива не могат да обичат никого за цял живот, но за тях всичко е временно.
Само първият, първото влюбване на някоя девойка е любов, а ако има върволица от следващи мъже в живота й, те всъщност се падат рогоносци и поредни бройки. По причина, че има подобни полигамни, много хора вече не се женят и не създават семейства, но евентуално "приятелства" с някого и през определен период от време си ги сменят. Други живеят на принципа singledome – за по една вечер, без обвързване.
A сред полигамните жени, тази част от тях, които се омъжват, лесно се развеждат и това се отнася до над 80-85%. С калпави полигамни момичета и жени истинска любов не става. Те сами са си избрали пътя на греха. Тези, които са били влюбени, но не са останали с първата си любов, но са започнали да си ги сменят са предателки на любовта си – дори и Господ е против тях. Макар и в друг контекст за отказалите се от първата любов е казано:

"Но имам това против теб, че си оставил първата си любов." (Откровение 2:4)


За общите непостоянни жени, които карат с различни е писано ясно и точно, че отиват в ада:

"Стъпките й стигат до ада, тъй че тя никога не намира пътя към живота, нейните пътеки са непостоянни и тя не знае на къде водят" (Притчи 5:5-6)

Oще за блудниците и прелюбодейците е писано, че няма да наследят божието царство:

"Или не знаете, че неправедните няма да наследят божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят божието царство" (Първо Коринтяни 6:9-10)

Така има хора, които са по-зле от много видове животни, които имат един партньор в живота и не излизат с различни и не се "пробват" с тях. Oколо 80-90% от птиците са моногамни, а 10% са моногамни за цял живот. Срещат се различни видове животни, които имат партньори за цял живот като: черния лешояд, гургулицата, белоглавия орел, враната, албатроса, пойните птички, папагалите, гъските, прерийната полевка, вълка, гибона, термитите, скалариите, паразитните червеи шистозома, ангелската риба, китовете и др. Ако на вълка му умре вълчицата, той не тръгва да търси друга и ако на вълчицата й умре вълка не търси нов вълк. Тези животни са за цял живот само с един партньор и са му верни. Така е и при качествената част от хората – като се влюбят за първи път, те са с любовта на живота си за цял живот. Не излизат с различни, не си сменят гаджетата (като прасета в кочина), но следват любовта на живота си.

image


За добрата съпруга се казва, че е дар от Господа, мъжът й може да уповава и да разчита напълно на нея и тя ще му донася добро:

"Сърцето на мъжа й уповава на нея; и не ще му липсва печалба. Тя ще му донася добро, а не зло през всичките дни на живота си." (Притчи 31:11-12)

А в неканоничната книга Исус Сирахов включена в Православната Библия още пише:

"Честит е мъжът на добрата жена, и броят на дните му е двоен. Добродетелната жена радва мъжа си и ще изпълни с мир годините му, добрата жена е честит дял: тя се дава дял на ония, които се боят от Господа; с нея у богат и у сиромах е доволно сърцето, и лицето във всяко време е весело." (Исус Сирахов 26:1)

В Библията е писано:

"Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците." (Послание към евреите 13:4)

В библейски времена, ако някоя след, като се омъжи се окажело, че не е девствена, но е била вече с някого другиго по заповед от Бог е трябвало да бъде убита с камъни:

"...и момата не бъде намерена девица, то нека доведат момата при вратата на бащината й къща, и градските жители да я пребият с камъни до смърт" (Второзаконие 22:21)


Противоестествено е мъж да бъде с жена, която не е девствена – той не може да има свои собствени деца от нея – ефектът телегония. Раждат се деца с гени от всичките й партньори и най-много от първия, а ако е била силно влюбена за продължително време и от мъжа по първото влюбване. Като се унаследяват лошите гени от поредните партньори, като склонност към заболявания и патологии.

Не само това, но Исус Христос предупреждава, че дори всяко пожелаване е грях. Това се отнася, както до мъжете, така и за жените, разбира се без собствената си или бъдеща жена, за която някой мъж има намерение да се ожени или при жените за мъж, за когото има намерение да се омъжи. Да, не само, че не е редното да се излиза на срещи с различни, но дори не трябва да се гледа жена с пожелание, съответно разбирайте още при жените на мъж с пожелание:

"Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си." (Maтeй 5:28)

Романтика има единствено сред моногамните, при останалите това е грях наречен блудство. Защо романтика има единствено при първо влюбване на жените? – Че то, ако можеше да си ги сменят и пак да има романтика, тогава и проститутките щеше да са романтички и да раздават романтика, ама не са. Те са блудници, както и останалите, които не го правят за пари. Ето защо полигамните момичета и жени, които си ги сменят се определят, като проститутко-курвенски тип.
Именно от тези, които си ги сменят стават и проститутките. Както блудниците курви, така и проститутките живеят в грях и имат демони. Романтика и любов има само при първо влюбване на жената, а останалото, ако има такова сред полигамните е бройкаджийство, курвалък и похот. Подобни никога си нямат половинки, но поредни бройки. Ако трябва да бъдем точни, то първият им или първото влюбване е половинка, вторият – четвъртинка, третият – осминка и т.н. Не може някоя да смени 5-10-20-30-50 души и да "открие" голямата любов, с третия или петдесетия. Тя си остава обща и никога си няма половинка в живота, но поредна бройка.

За разлика от жените при мъжете случаите на голяма любов за цял живот се срещат не само при първата, но могат да бъдат и при някоя следваща, но отново трябва да имат някакви морални норми и стандарти. А жените с които са да са млади и девствени, по първо влюбване за жената. Дори сред полигамните семейства, където един мъж има няколко жени виждаме, че той не обича всичките еднакво, но обича някоя повече от останалите и тя му е на сърцето. В книгата Паралипоменон, която е допълнение към Царе се споменава, че Ровоам (син на крал Соломон) е имал осемнайсет жени и шейсет наложници (жени с по-нисък статут), но една е обичал повече от всички:

"Ровоам обичаше Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници, защото той имаше осемнайсет жени и шейсет наложници" (2 Паралипоменон)

Има мъже, които по природа силно обичат, но някои от тях също така и силно мразят. Те си имат свои принципи, които при различните хора се различават. Във връзка с казаното ще използвам една история включена в Библията в Стария завет.

Когато описаният в книгата Естир персийски владетел Асуир (Артаксеркс II Мнемон), владетел от династията Ахемениди, управлявал от 465 до 424 г. пр. Хр. намразил предишната си жена, той не се влюбва в първата, която отнякъде му изпадне, но единствено и в конкретна жена, която не само е красива, но и му импонира по определен начин и му е на сърце. Не можете да вземете просто двама души и да се получи голяма любов. – Ами не става! Четири от условията, за да има голяма любов от страна на мъжа (от гледна точка за мъжа) са – жената да е млада и красива, да не е била с никого другиго по-рано (включително да не се е влюбвала), да е морална, но те не са достатъчни. Трябва и още нещо…

От многото събрани красавици, Артаксеркс се влюбва единствено в една, която си е точно за него. Артаксеркс имал красива съпруга на име Астин, но веднъж по време на пир я повикал да дойде при него, за да я покаже пред подчинените си седем други краля (сатрапи - подчинени началници на провинции в империята на Ахаменидите с известна автономност). Тя отказала и не дошла. Артаксеркс толкова се разгневил и я намразил, че отнел кралските й почести и решил да ги даде на друга жена, която да стане негова кралица.

  "А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира, да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта й на народите и на князете, защото тя беше много хубава. Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците." (Естир 1:10-11)

За да си намери нова жена Артаксеркс, подчинените му започнали да избират красивите моми от всички части на  империята. Довеждали ги в специален дом в столицата Суза, където, след като били подготвяни дванайсет месеца, като ги мажели със специални масла и ги обличали подобаващо се явявали пред него. Те всички били красиви и отбрани, но сърцето му не трепвало при вида им докато ги оглеждал, но когато дошъл редът на Естир-Хадаса и я зърнал се влюбил и разбрал, че тя е за него:
      
  "И царят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата й, и направи я царица вместо Астин." (Естир 2:17)

   
Може да се отбележи, че винаги в подобни случаи новата жена е и по-млада. Ако примерно Артаксеркс е бил на 40-45 г. (става владетел на 32 г.), а жена му Асуир към 30-35 г., то вече новата Естир е на 15-20 г. (Никой нормален владетел не би си взел някоя на 24-25 г., нито пък някоя на 11-12 г. Възрастта за сватби в продължение на хилядолетия за жените е била от 13-14 до 20 г., най-често от 15 до 18 г.)

Единствено сред моногамните жени са случаите на истинска любов за цял живот. Освен че има различни видове влюбвания, има хора, които са си един за друг, а и такива на които им е предопределено свише да бъдат заедно и да се обичат за цял живот. Примерно изключително интересен е случая с Джо Лин Търнър и неговата съпруга описани в постинг в блога ми озаглавен: Любовна история, като приказка.

Товита е една от неканоничните старозаветни библейски книги, която е включена в православната Библия. В нея се разказва за красива девица на име Сара, която седем пъти се омъжвала и всеки път мъжете й умирали в брачната стая, преди някой от тях да може да бъде с нея, поради действието на демон:

  "В тоя същи ден се случило и на Сара, Рагуилова дъщеря, в Екбатана Мадийска, да търпи укори от бащините си слугини, задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена." (Товита 3:7)

Тя не е знаела че съдбата й е предопределена свише от Бог и дори за момент се е замислила да се самоубива, но е била специално запазена по този необичаен начин за точно определен мъж, когато им дойде времето:

  "Като чула това, тя твърде много се нажалила, тъй че решила да се лиши от живота, но размислила: аз съм една на баща си; ако направя това, ще бъде за него безчестие, и ще сваля старостта му с печал в преизподнята." (Товита 3:10)


В шеста глава на книгата Товита се изяснява, че тя е запазена за Товия – синът на Товита. Ангелът Рафаил разкрива на Товия, че тя и нейното наследство са предназначени за него и че ще имат деца:

  "Не бой се, защото тя ти е предназначена отвека, и ти ще я спасиш; тя ще дойде с тебе, и аз зная, че ти ще имаш от нея деца. Като изслуша това Товия, обикна я, и душата му се крепко прилепи към нея." (Товита 6:18)  

Относно темата любов, препоръчвам поредицата ми от 7 постинга, в седем части озаглавени: Има ли вечна любов?

A сега на темата за така наречения "св. Валентин"

Въпреки че тук-таме някои неразумни хора считат св. Валентин за християнски празник и християнски светец, това никак не е така. Вече повече от четири века в католическите, но странно и в някои протестантски страни се отбелязва или просто присъства в календарите псевдо празник или ден посветен на така наречения "св. Валентин". В продължение на повече от 1000-1500 години римокатолическата църква е лъжела и мамела хората с всевъзможни празници и така наречени "светци", някои от които нямат нищо общо с християнството. Един от измислените персонажи е и образът на "св. Валентин", от който в крайна сметка през 1969 г. по време на Втория Ватикански събор римокатолическата църква се отрича, като чисто митологичен и няма доказателства за съществуването на такъв човек.
Издигането на "празника на любовта" се случва в резултат на манипулация от страна на окултисти членуващи в тайни общества покланящи се на дявола по времето на Ренесанса. Датата 14 февруари е свързана с по-раншен езически фестивал от древен Рим. Векове наред римокатолическата църква забаламосвала хората и дори били изфабрикувани легенди за християнин на име Валентин, който умрял като мъченик на тази дата, но според тази фалшива църковна митология на този ден всъщност умрели таман трима души през III век с името Валентин.
Но този манипулативно вкаран от поклонниците на дявола празник съвсем не е толкова безобиден. Интересното е, че в наши дни, започвайки от преди няколко десетилетия в римокатолическите страни, сред по-сериозните хора св. Валентин въобще не се счита за празник. Тъй като момичетата и младите жени са по-докачливи на тема любов в редица западни държави и по-специално в САЩ св. Валентин се е превърнал в поредната женска истерия, където момичетата се опитват да се обяснят в любов и разпращат картички наричани валентинки.

Безусловният раннохристиянски авторитет и картагенски презвитер Квинтий Тертулиан живял през II-III век пише против различните езически празници и чествания:

„… и ти боготвориш с преклонение олтари, храмове, както и с други служения и празнуваш техните игри и рождени дни, тези които би трябвало да обсипеш с най-голяма омраза.” (Adversus Nationes, книга I, раздел 64)


Но с възникването на институционната църква през IV век по времето на император Константин Велики започват промени в християнството и с течение на времето много езически дни на честване са били заменени с подобни носещи християнски имена. Такъв е случаят с така нареченият св. Валентин.

Относно измамния лъжепразник 14 февруари ще използвам цитат от втората ми книга изследване на темата "Езическите празници и чествания в християнството":

"Много преди появата на християнството четиринадесети февруари е отбелязван като езически празник, ден на любовта в чест на римската богиня на брака и семейството Юнона. Обичаят бил на този ден девойките да пишат любовни писма, подписани с техните имената или само да напишат имената си и да ги поставят в голяма урна, а след това мъжете да извадят по едно писмо. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според „волята на богинята”, и имал правото да прави секс с нея до следващия 14 февруари. В края на деня често следвала оргия. Денят, посветен на римската богиня Юнона, бил част от тридневен фестивал на плодовитостта, наричан Lupercalia (празници на изобилието), траещ от 13 до 15 февруари. Названието на фестивала Lupercalia е по името на Луперк (Прогонващият вълците), чийто култ по-късно се слива с този към бога на горите, полята и пещерите Фавн и „Луперк” се превръща в едно от неговите прозвища. Петнайсти февруари бил денят на Фаустулус (Faustulus), който според римската митология е овчарят, който открива Ромул и Рем, почитан като бог – полукозел, получовек. Според изследователите Луперкалия има връзка с Аркадския фестивал Ликая (от гр. вълк) на свещената планина Ликайон (Вълчата планина), основаващ се на древни канибалски практики, както и демонично обладаване от демон на вълк, по време, на който участниците се „превръщали във вълци”. Търсейки корените на Луперкалия, обаче се натъкваме на един по-стар римски фестивал, наричан Паренталия. През IV–III век пр. Хр. от 13 до 21 февруари се чествалн фестивала на мъртвите Parentalia. Фестивалът Parentalia започвал с церемония в чест на умрелите изпълнявана от жриците на Веста. На 22 февруари Caristia се почитали ларите и взаимоотношенията между живите и мъртвите от семейството, а на последния ден от фестивала наричан Feralia, който е посветен на божеството Юпитер с едно от имената му Feretrius, хората ходели на гробовете на техните близки и поднасяли жито и вино. Остатък от този обичай се забелязва в България при изповядващите ортодоксалното християнство, при които, след като умре близък, традицията е в негова чест на гостите да се поднася да ядат варено, подсладено жито. На церемонията по закриването на Паренталия на последния ден наричан Фералия се извършвало магьосническо жертвоприношение на овца към духовете на умрелите. По време на фестивала Паренталия храмовете били затворени и сватбите били забранени. Четиринайсти февруари бил третият ден от фестивала Паренталия и бил... вторият ден от Луперкалия. Така може да се обобщи, че честваният 14 февруари като ден на влюбените всъщност се основава на ден от демоничния фестивал, посветен на адските сили и на мъртвите Паренталия.

                                image

                                     image

Древни изображения на жреците лупеки, които започвали деня (14 февруари) с жертвоприношение на козел или куче и пръскали с кръвта или удряли с кожени ремъци от принесеното животно хората

  С идването на християнството много от езическите празници били премахнати, но Луперкалия останал сравнително дълго време, а по-късно езическия ден на любовта бил заменен от „св. Валентин”. Фестивалът Луперкалия е премахнат едва през 496 г. след дълъг диспут от папа Геласий. Папа Геласий I (492-496), обявен за светец от римокатолическата църква, заменил празника на сексуалната любов с този на „св. Валентин” и вместо в урните да се поставят имената на девойките, там започнали да пускат имената на светци. Всеки изтеглил името на даден светец, трябвало през годината да изучава живота му. Така езическия ден просто бил заместен с измислен християнизиран ден, който обаче няма никаква връзка нито с Бог, нито с дадените от него дни за празнуване." ("Езическите празници и чествания в християнството" стр. 90-91)

     image

В края на 14 февруари следвала оргия, а на следващия ден от фестивала на 15 февруари имало отвратителен "свещен" ритуал на съвъкупление с коза символизираща Фаустулус. Изображение от римски времена на съвкупление с коза – Фаустулус.

В заповедите дадени от Господ специално се предупреждават тези, които Го следват да не се учат на традициите на езическите народи (което означава и техните празници), които те имат посветени на демоните:

 "...внимавай на себе си да не се впримчиш след тях, след като бъдат изтребени пред теб, и да не разпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да направя и аз така? Да не постъпваш така спрямо ГОСПОДА, своя Бог; защото те са вършили за боговете си всяка мерзост, която ГОСПОД мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си изгарят с огън за боговете си." (Второзаконие 12:30-31)


Не може човек хем да следва Господа, хем да върши езически мерзости:

"Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." (1 Коринтяни 10:21)

На хората, които могат да обичат истински не им трябва "св. Влентин" и ако някой разчита само на един ден за любовта, това е жалко за него или нея. При истинската любов се обича за цял живот.

                           image

image

За повече информация четете книгата "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества" – луксозно издание с много цветни илюстрации. Можете да поръчате книгата за 9 лв или още книгата "Езическите празници и чествания в християнството" за 6 лв на e.h.books@abv.bg



Гласувай:
5
0



1. elizabethborislavova - Браво
13.02 11:17
Поздрави
цитирай
2. kossef - Знаеш ли какво ми стори...
13.02 16:23
с тукашната козя "валентинка" Фаустулус? Тъкмо се бях наежил на 14-ти за "нещо" и... ще си остане - едно нищо... Нека ти припомня, все пак, нещо от библейския текст, към който се стараеш: "Тези, които съгрешат, но се покаят и помолят - простено ще им е. Ала тежко и горко томува, който въвежда в изкушения."
... Редактирай, все пак, публикацията си в съответна норма и дерзай с библейските текстове. Жив и здрав да си!
цитирай
3. ernest - Темата за покаянието е друга, но
13.02 17:56
kossef написа:
с тукашната козя "валентинка" Фаустулус? Тъкмо се бях наежил на 14-ти за "нещо" и... ще си остане - едно нищо... Нека ти припомня, все пак, нещо от библейския текст, към който се стараеш: "Тези, които съгрешат, но се покаят и помолят - простено ще им е. Ала тежко и горко томува, който въвежда в изкушения."
... Редактирай, все пак, публикацията си в съответна норма и дерзай с библейските текстове. Жив и здрав да си!


като се покае човек не трябва да съгрешава. Господ е дал шанс на всички, които повярват.

"Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш" (Римляни 10:9)

А относно въпроса за покаялите се грешници относно положението в което и да са женени, разведени и т.н. - те са в заварено положение.
цитирай
4. kossef - И какво още ти трябва...
13.02 18:45
И какво още трябва - ти - да се покаеш?...
Твоя публикация на още една "козя" картинка ли "Фаустулус"?
... Отиде ми св. Валентин-ът, мамка му, по дяволите.
цитирай
5. panazea - Право в десятката!
13.02 18:48
Поздравления!
цитирай
6. ernest - Не се притеснявай
13.02 19:02
kossef написа:
И какво още трябва - ти - да се покаеш?...
Твоя публикация на още една "козя" картинка ли "Фаустулус"?
... Отиде ми св. Валентин-ът, мамка му, по дяволите.


Като си имаш жена във всеки ден можеш да й направиш така да се почувства уважена и зарадвана. Избираш деня и го правиш и от време на време, не един ден през годината. Изненадата е още по-добре от някакво нещо, което някой чака на определен ден, дето денят не е точно това, за което се представя.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2100125
Постинги: 536
Коментари: 1055
Гласове: 1049
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930