В продължение на около век и половина в някои протестантски страни се отбелязва псевдо празничен ден наричан "св. Валентин". Повече от 1500 години римокатолическата църква е забаламосвала хората с всевъзможни празници свързани с така наречени "светци", които са истински или митологични християнски мъченици, но практиките в такива дни нямат нищо общо с християнството, а просто са били наместени на времето на празнуване на езичниците. Един от непотвърдените персонажи, дълго време считан за сборен образ е този на "св. Валентин", от който в крайна сметка през 1969 г. римокатолическата църква се отрича, като чисто митологичен и измислен и римокатолиците не честват св. Валентин, както и по-сериозната част от хоратa от останалите християнски вероизповедания. Освен че наистина има един Валентин, който обаче не е примерен християнин, а гностик основал своя секта има и трима римски християнски императора носещи името Валентин – Valentinian I или Flavius Valentinianus; (321 – 375), внука му Valentinian II – Flavius Valentinianus (371 – 392), както и Valentinian III – Placidus Valentinianus (419 – 455), което също не е изключено да е дало отглас в произхода на това име и създаването на св. Валентин.

Празнуването на св Валентин с изпращането на картички валентинки зa 14 февруари става масово в англо – саксонските страни в края на XIX век. Едно от странните обстоятелства е, че първите най-масови страни Великобритания и САЩ, където тази глупост се разпространява дори не са католически и не спазват римокатолическия календар със светците, но са протестантски. Вече са изминали повече от половин век откакто римокатолическата църква е премахнала от списъците със светиите така наречения св. Валентин, за когото въпреки легендите, няма достатъчно достоверни доказателства, че въобще е съществувал. В някои православни църкви се отбеляза Валентинов ден на 6 юли, но това няма нищо общо с по-раншния римокатолически ден. С няколко думи 14 февруари не е ден на влюбените и честването на св. Валентин е езическа измама. Господ строго забранява да се честват езически обичаи, които всъщност са посветени на езическите божества и демоните:

"и да не разпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тези народи за боговете си, за да направя и аз така? Да не постъпваш спрямо Господа твоя Бог така; защото те са извършвали за боговете си всяка мерзост, която Господ мрази." (Второзаконие 12:30:31)

В България 14 февруари е ден на Трифон Зарезан и е свързан с подрязването на гроздето и виното, но в много страни по света сред по-глупавите и неразумни хора така наречения св Валентин се е комерсиализирал и превърнал в светска традиция или по-точно ден за продажба на различни неща свързани с предполагаемия ден на влюбените.
В САЩ и англоезичния свят най-много картички се продават именно на този ден и Christmas. В наше време 14 февруари е най-популярен в Южна Корея, където дори през следващите месеци през годината на 14-ти също нещо там си допразнуват.

Някой трябва да е твърде нещастен, за да приема на сериозно 14 февруари за ден на влюбените. Добре, а какво се случва на следващите дни? Не може да се обича само за един ден или няколко дни и някой да си търси партньор за 14 февруари, както е примерно в Корея или други страни. Целта на любовта и то на щастливата любов е човек да бъде с някого за цял живот, а не за няколко дни или за няколко месеца или година. А това, че в рекламите някои манипулативно наричат февруари "месец на любовта" няма нищо общо с реалността. Февруари за повечето страни в Европа и Северна Америка е студен месец, в половин Европа и 75% от Щатите е минусово от -2 до -15 градуса и малко хора дори се разхождат по улиците, излизат единствено, когато имат работа и ако някои се харесват или имат някакви чувства няма гаранция, че могат да се срещнат по случайност. Природното годишно време удобно за любов започва едва след началото на пролетта, когато се стопли.



В изображенията на картичките Валентинки от ХIХ и ХХ век, вместо християнски светец постоянно виждаме езическите божества купидончета, Ерос или Венера. Опа, защо картичките не са християнски?

                              

                 Римска фреска на езическото божество Купидон от I век пр. Хр.

Въпреки че повечето неразумни и неуки хора са склонни да приемат 14 февруари, като ден на любовта, трябва да се вземе предвид и още една шокираща подробност. Това всъщност е ден, който езичниците чествали, като празник на любовта, секса и разврата, който бил част от фестивала Луперкалия, а в по-раншни времена Паренталия – посветен на смъртта и адските сили. Ще използвам цитат от книгата ми Езическите празници и чествания в християнството:

"Много преди появата на християнството четиринадесети февруари е отбелязван като езически празник, ден на любовта в чест на римската богиня на брака и семейството Юнона. Обичаят бил на този ден девойките да пишат любовни писма, подписани с техните имената или само да напишат имената си и да ги поставят в голяма урна, а след това мъжете да извадят по едно писмо. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според „волята на богинята”, и имал правото да прави секс с нея до следващия 14 февруари. В края на деня често следвала оргия. Денят, посветен на римската богиня Юнона, бил част от тридневен фестивал на плодовитостта, наричан Lupercalia (празници на изобилието), траещ от 13 до 15 февруари. Названието на фестивала Lupercalia е по името на Луперк (Прогонващият вълците), чийто култ по-късно се слива с този към бога на горите, полята и пещерите Фавн и „Луперк” се превръща в едно от неговите прозвища. Петнайсти февруари бил денят на Фаустулус (Faustulus), който според римската митология е овчарят, който открива Ромул и Рем, почитан като бог – полукозел, получовек. Според изследователите Луперкалия има връзка с Аркадския фестивал Ликая (от гр. вълк) на свещената планина Ликайон (Вълчата планина), основаващ се на древни канибалски практики, както и демонично обладаване от демон на вълк, по време, на който участниците се „превръщали във вълци”. Търсейки корените на Луперкалия, обаче се натъкваме на един по-стар римски фестивал, наричан Паренталия. През IV–III век пр. Хр. от 13 до 21 февруари се чествал фестивала на мъртвите Parentalia. Фестивалът Parentalia започвал с церемония в чест на умрелите изпълнявана от жриците на Веста. На 22 февруари Caristia се почитали ларите и взаимоотношенията между живите и мъртвите от семейството, а на последния ден от фестивала наричан Feralia, който е посветен на божеството Юпитер с едно от имената му Feretrius, хората ходели на гробовете на техните близки и поднасяли жито и вино. Остатък от този обичай се забелязва в България при изповядващите ортодоксалното християнство, при които, след като умре близък, традицията е в негова чест на гостите да се поднася да ядат варено, подсладено жито. На церемонията по закриването на Паренталия на последния ден наричан Фералия се извършвало магьосническо жертвоприношение на овца към духовете на умрелите. По време на фестивала Паренталия храмовете били затворени и сватбите били забранени. Четиринайсти февруари бил третият ден от фестивала Паренталия и бил... вторият ден от Луперкалия. Така може да се обобщи, че честваният 14 февруари като ден на влюбените всъщност се основава на ден от демоничния фестивал, посветен на адските сили и на мъртвите Паренталия.

                                  

Древни изображения на жреците луперки, които започвали 14 февруари с жертвоприношение на козел или куче и пръскали с кръвта или удряли с кожени ремъци от принесеното животно хората

С идването на християнството премахнали много от езическите празници, но Луперкалия останал сравнително дълго време, а по-късно езическия ден на любовта бил заменен от „св. Валентин”. Фестивалът Луперкалия е премахнат едва през 496 г. след дълъг диспут от папа Геласий. Папа Геласий I (492-496), обявен за светец от римокатолическата църква, заменил празника на сексуалната любов със „св. Валентин” и вместо в урните да се поставят имената на девойките, там започнали да пускат имената на светци. Всеки изтеглил името на даден светец, трябвало през годината да изучава живота му. Така езическия ден просто бил заместен с измислен християнизиран ден, който обаче няма никаква връзка нито с Бог, нито с дадените от него дни за празнуване." ("Езическите празници и чествания в християнството" стр. 90-91)

         

В края на 14 февруари следвала оргия, а на следващия ден от фестивала на 15 февруари имало отвратителен "свещен" ритуал на съвъкупление с коза символизираща Фаустулус. Фигурка изображение на съвкупление с коза – Фаустулус открита в Херкуланеум във Villa dei Papiri, вероятно собственост на свекъра на Юлий Цезар - Lucius Calpurnius. 

                          

                     

                                  Ето ме с по-важните ми 5 книги

За повече четете книгитe ми "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества" – луксозно издание с много цветни илюстрации корична цена 9 лв, нова цена 12 лв и "Езическите празници и чествания в християнството" нова цена 8 лв. За поръчки на ernest@mail.bg

Промяната на обществото и порядките през последните 150 г. са стигнали такова ниво и част от хората са се изродили до такава степен, че дори не знаят, какво означават думите: "любов", "романтика" и "чест". Много хора имат проблеми и с правилното разбиране на понятието "морал". И тъй като на 14 февруари сравнително често се споменава думата любов, ще е редното да се изясни, какво в действителност е любов.

Истинската любов е едно от най-хубавите неща на земята и няколко милиарда души се възхищават на такива, като Шах Джахан и любимата му Мумтаз Махал от историята на Таджмахал или на Ромео и Жулиета във Верона. Но трябва да се знае, че истинска любов има единствено за моралните хора, а другото, при развалените, тези които си ги сменят или излизат с различни, както и щат да си го наричат вече не е любов, но – курвалък.



Таджмахал – всепризнат символ на любовта приеман за 8-то чудо на света в нормални времена годишно е посещаван от около или над един милиард души



Любовни писма с желания за любов в предверния пасаж (коридор) към къщата на Жулиета – Casa di Giulietta оставяни по няколкостотин дневно

                              

Любовни бележки с желания за любов на стена към къщата на Ромео – Casa di Romeo

Мъжeте и жените се различават, а също така жените не са еднакви, но са различни видове. Най-елементарно казано жените се разделят на моногамни и полигамни. А когато става дума за любов, то любов има единствено сред моногамните жени, като любов за жените е единствено първото влюбване, първият мъжки индивид в живота им, към когото изпитват истински чувства. Жените, които могат да обичат са с един мъж цял живот, а не с втори, трети или 50-ти. Това са качествените жени. Полигамните, неморални жени са второ – трето качество, лоши жени, които карат с различни и си ги сменят. Жените които не са с първия мъж и не са по първо влюбване са общи и в повечето случаи бройкаджийки. В Новия завет дори се осъждат второбрачните и в наставленията си ап. Павел казва да не дават помощи на вдовици, ако са били омъжвани повече от веднъж.
Има няколко вида полигамни. До над 95% oт полигамните момичета и жени биват класифицирани, като проститутко-курвенски тип¹ (с малки изключения, при възникнали независими от тях условия, примерно годеникът им отишъл на война, не се върнал и след това потърсили друг). С начина си на живот различните момичета и жени са избрали, какви да бъдат. Така лошо възпитаните, нямащи вътрешен компас за правилно и неправилно, добро и зло сами са си решили да бъдат общи, да си ги менкат и да карат с различни, а тези които са най-зле дори се радват под въздействието на демони на собственото си нещастие, позор и безчестие по същия начин, както проститутките се радват на всеки нов клиент – те са характеризирани, като непостоянни, за временно ползване наричани с десетки епитети, като: фурнаджийски лопати, еднодневки, оборотни, пачаври, прошляци, изпаднали и т.н. Подобни не могат да обичат (ако можеха да обичат, нямаше да си ги сменят) и са по-зле от много видове животни. Примерно вълчицата не се върти около 2-3 или пет вълка, но само около един и ако на вълка му умре вълчицата не си търси нова, както и тя не си търси нов вълк. Така е и с качествените хора. В Библията полигамните, както и проститутките са наричани "блудници" и още "обременени с грехове женища".
Eдинствено нещастните в любовта, на които не им върви момичета и жени и тези, които не могат да обичат и нямат морал излизат с различни, сменят си гаджетата, развеждат се и търсят нови. Това са проститутко-курвенски тип жени и именно от тях стават и проститутките. Ако искаха да обичат и да бъдат обичани с истинска любов не биха излизали с различни и не биха си ги сменяли, но когато се влюбят за първи път биха се старали да бъдат с обекта на тяхната любов. Но ситуациите и вариантите при общите могат да бъдат изключително много видове и различни. Някои, които не са възпитани с ценностна система и не различават добре правилно от неправилно просто са решили в някакъв момент да започнат да излизат с различни и стават общи. Някои общи са все още девствени, но така или иначе постъпват неправилно и говори за лошо възпитание и слаб морал. Други не си пазят девствеността - според закона от Библията в миналото такива са ги убивали и са омразни на Бог. Сред по-лошите са неморалните развалени и неадекватни момичета, които са били влюбени в някого, но са започнали да излизат с различни, а не с първият си. Те са предателки на любовта си и са неспособни да обичат. Нали ви е ясно, че не може някоя да зареже първата си любов, която в много от случаите й е дадена отгоре, да се откаже от своето си и след това пак да има любов и да е вярна на някого – ако не може да е вярна на първата си любов, не може да бъде вярна на никого. На кого ще бъде вярна на 2-рия, на 3-тия? Или на 50-тия? Е хайде де, тя им е изневерила в сърцето си дори със самия факт, че вече е била влюбена в някого и го е желаела. Ето защо само развратени и извратени мъже създават връзки с такива и ги лъжат и използват. Ако някоя е била много силно влюбена по първо влюбване, то по закона за торсионните полета завинаги остава малко или много свързана с обекта на първата си любов.

Когато някоя качествена изпитва истинска любов към даден мъж, тя е само с него за цял живот. Тя не тръгва на срещи с различни, не си сменя гаджетата, не се курвее. Когато може да обича, тя чака любовта си! Ако има някакви пречки – не се отказва, но държи до край – това е истинската любов. Има момичета, които, само като видят някаква пречка се отказват и си намират някой друг – такива не могат да обичат, но търсят изгодата, а не любовта. Ако са с проститутко - курвенско самосъзнание и не могат да са верни на първата си любов и да се постараят да бъдат с обекта на първата си любов, как биха могли да бъдат верни на следващите? – Не става! Не са им верни! Ако Жулиета се беше отказала от Ромео, понеже не са й разрешавали и са имали пречки – нямаше да я има тяхната голяма любов и нямаше хората да им се възхищават. Ако принцесата, известна като Мумтаз Махал се беше отказала да чака принц Джахан, нямаше да го има Таджмахал и великата им любов вдъхновяваща милиарди почтени хора. Има девойки/жени, които държат на първата си любов до край и те изживяват истинска любов за цял живот, докато паплачта от другите – не! С калпави непостоянни полигамни момичета и жени, които гледат на мъжете, като заменими любов не става.

Според Библията любовта е дар от Господа, целта е когато някоя жена се влюби да създаде семейство и да има набожно потомство. Тя е създадена за мъжа и да бъдат цял живот заедно. В Библията има дори цяла книга посветена на любовта и това е Песен на песните, представляваща в по-голямата част диалог между двама влюбени. Текстът в книгата Песен на песните е разделен на диалози между Соломон, сунамката и ерусалимските дъщери.

Дори и много води не могат да угасят любовта, нито порои да я потопят.(Песен на Песните 8:7)

Нека ме целуне с целувките на устата си – защото любовта ти е по-добра от виното.(Песен на Песните 1:2)

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що?
Кажете му, че съм ранена от любов. (Песен на песните 5:8)

За добрата съпруга в Библията се казва, че е дар от Господа, мъжът й може да уповава и да разчита напълно на нея и тя ще му донася добро:

Сърцето на мъжа й уповава на нея; и не ще му липсва печалба. Тя ще му донася добро, а не зло през всичките дни на живота си. (Притчи 31:11-12)

Напълно нормално е повечето от добрите познати и приятели, включително и добронамерени непознати да носят добро, но когато говорим за любов и за съпруга, то трябва да ви е ясно, че моногамната жена действително носи добро на първата си любов, но ако не е моногамна по първа любов и не може да носи добро на първата си любов, на кого ще носи добро? На втория, на третия, на петия или на трийстия може ли да носи добро? Примерно влюбена в някого известно време и му носи добро, после за 3-4 г. смени 5-10 души и на тях ли ще им носи добро, ами ако има и следващи и на тях ли ще им носи добро? То, ако можеше някоя да извърти 20-30 или повече души и да им носи добро, направо по цял град мъжете щяха да им се изреждат на такива, както при проститутки, че да им "носят добро", ама номера не става – носят ревност, безчестие, зли думи, подигравки, а някои и венерически болести и СПИН. Не само това, но тези, които не са по първа любов, по първо влюбване дори енергийно отнемат от мъжете жизнената енергия, което е установено със съвременна апаратура изследваща микролептонните полета (по въпроса четете – Има ли вечна любов 7 част) и това е една от причините такива мъже да умират по-рано от жените.

В библейски времена, ако някоя след като се омъжи се окажело, че не е девствена, но е била вече с някого другиго по заповед от Бог е трябвало да бъде убита с камъни, за да се отмахне злото, блудството и безчестието:

"...и момата не бъде намерена девица, то нека доведат момата при вратата на бащината й къща, и градските жители да я пребият с камъни до смърт" (Второзаконие 22:21)

В Библията сексуалния грях е наречен блудство и такива грешници са пътници към ада:

Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Исуса Христа (Ефесяни 5:5)

Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да влязат в Божието царство. (1 коринтяни 6:9-10)

В България девствените² са наричани честни, а недевствените (блудници) нечестни и самото значение на думите говори достатъчно. Честни са жените, които се запазват девствени до брака (или в някои случаи до годежа), а нечестни, тоест нямащи чест и достойнство са тези, които не се запазват. Противоестествено е мъж да създаде семейство с жена, която не е девствена – той не може да има свои собствени деца от нея – ефектът телегония. Раждат се деца с гени от всичките й партньори и най-много от първия, а ако е била силно влюбена за продължително време и от мъжа по първото влюбване. Като се унаследяват лошите гени от поредните партньори, склонности към заболявания и патологии. От хилядолетия сред благородническите родове се знае, че жената трябва да бъде девица и се е спазвало това правило. А също за взаимоотношенията между мъжа и жената е съществувал така наречения етикет, който обяснявам и препоръчвам да се прочете в предния постинг за "св Валентин".

В християнството не е позволено да се създава връзка, ако човек няма намерение да се жени, не е разрешено да се жени за разведена или ако не е девствена, това е блудство и прелюбодейство. Исус казва:

Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодейства (Матея 19:9)

Освен че трябва да е девствена, неписано правило с което всеки е бил наясно е, че жената трябва да бъде млада на възраст за раждане на здрави деца. Въпреки че е казано в друг контекст в Езекил 16 гл. се среща израза за жена "време за любов", а 1 Послание към коринтяните 7 глава срещаме словосъчетанието "цветуща възраст", като се подразбира жена до около 20 и няколко, като 26-27 г. вече е попреминала цветущата възраст. А невярващите, мъже, независимо на колко години са, които създават връзки или семейства с жени над 42-43 г. са не само грешници, но и извратеняци. Същото се отнася и за всички, които смятат това за "нормално" и животите и мислите им не са изградени на Божите заповеди и слово и имат сериозен проблем с Господ, божия морал и разбиранията си за живота.
Не може някой просто да си "хване гадже", както се изразяват невярващите – това е безчестие и води към грях. Когато християнин си има приятелка, това означава, че тя е негова годеница и има намерение да се ожени за нея. А когато истински сериозен християнин реши, че му е време да си има приятелка, това в повечето случаи означава, че си е харесал или се е влюбил в някоя девойка и смята да създаде връзка и след известно време да създаде семейство.
 
Исус Христос предупреждава, че дори всяко пожелаване е грях. Това се отнася, както до мъжете, така и за жените, разбира се без собствената си или бъдеща жена, за която някой мъж има намерение да се ожени или при жените за мъж, за когото има намерение да се омъжи. Да, не само, че не е редното да се излиза на срещи с различни, но дори не трябва да се гледа жена с пожелание, съответно при жените на мъж с пожелание (освен по първа любов, за когото има желание да се омъжи, не за втори, трети или десети, но за първи, първото влюбване):

Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. (Maтeй 5:28)

Toвa има връзка с десетата Божия заповед, където е казано, човек да не пожелава жената на ближния. И като се казва "жената на ближния" се подразбира включително и когато мъж и жена се харесват и имат някакви чувства един към друг (имайки предвид по първо влюбване на жената) и някой друг започва да им се меси или да се опитва да излиза с дадената жена и да я покварява по този начин и да им разваля работата - това е грях и се наказва от Бог:

"Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си..." (Изход 20:17)

Ако обаче някоя не е моногамна, то тя не е жената на някого, но е обща – грешница, тя не заслужава да бъде уважавана от някого, тя самата себе си не се уважава, за да постъпва така. Ако не е девствена по заповед от Бог трябва да бъде убита.

При първото влюбване, освен че любовта е чиста и неподправена, дадената мома изпитва желание към дадения мъж, който я привлича. Тя си мечтае за него, желае да го види, да го чуе, ако може да бъде с него и ако е с морални възгледи за живота да създаде с него семейство. А когато е неспособна да обича и си ги сменя и не е по първа любов, дори и да иска да се омъжи и да създаде семейство, това е като да иска да се продаде и избира кой да бъде будалата, ако има някой глупав и неморален да й върже. За тези, които са оставили първата си любов дори и Господ е против тях. Макар и казано в друг контекст:

"Но имам това против теб, че си оставил първата си любов." (Откровение 2:4)

А за неморалните, общите, които карат с различни и си хващат временни бройки наричани по различни начини (гаджета, приятели, любовници или бройки) и не са с един, по първа любов, но си ги сменят, това е блудство, курвалък и бройкаджийство. Те са по-зле от повечето животни – те са, като прасета. Всяко едно излизане на срещи, без това да е с цел дадена девойка/жена да има намерение да се омъжи за дадения мъж (първи за нея мъж, а не 3-4 или 10-20) е курвалък и бройкаджийство и такива жени нямат половинки в живота си, но поредни бройки, независимо, колко се задържат с някого. Това е грях и нарушение Божиите заповеди от 10-те дадени на Моисей. Десетата и в повечето случаи още и шестата (Изход 20:14, 20:17). Такива жени са нещастни и са жертви. Редното е всяка жена да има своя половинка в живота, но когато са си ги сменяли никога си нямат половинки, но са общи, а мъжете с които са били са поредни бройки. Първият мъж при първо влюбване за една жена е половинка, вторият четвъртинка, третият осминка и т.н. За полигамните жени всичко е временно и хората заменими, а любовта дори и да им се иска е нещо неразбрано и недостижимо. Те живеят на принципа: където има място за двама има място за трима и където има място за 30 има място за 31. Не стават да бъдат обичани, но единствено за временно ползване от нечестивци без ценностна система и са мерзост пред Бог. Те сами са си избрали неморалния живот с подмяната на хора в живота им, вместо любовта и са по-зле дори от някои видове животни. В животинския свят освен при големия брой моногамни животни виждаме, че дори където мъжките имат по няколко женски, те са само техни и ако се наложи се бият за тях. Примерно лъвовете, когато имат прайд с по няколко женски, те са си само техни и не може да доближи друг мъжки лъв и лъвиците не се въртят около няколко или два лъва, но само около един.

Развратените по сърце са мерзост Господу, а непорочните в пътя си са угодни Нему"(Притчи 11:20)

За общите непостоянни е писано, че отиват в ада:

Стъпките й стигат до ада, тъй че тя никога не намира пътя към живота, нейните пътеки са непостоянни и тя не знае на къде водят (Притчи 5:5-6)

Някои от блудниците – общи са толкова зле, че дори смятат Ромео и Жулиета за откачени, поради това, че те без никой да ги зори сами биха си сменили Ромеото с някой друг. При истинските големи любови, където са се обичали за цял живот винаги жените са били моногамни, примерно историята на Тадж Махал и никога не са излизали с други, не са си хващали "гаджета" или "приятели", но второкачествените и третокачествени общи жени и девойки за временно ползване това не го могат и не го харесват. Да, нечестивите жени блудници, които са пълни с демони не разбират, как могат да бъдат цял живот само с един единствен мъж и да го обичат. Те не могат така и за тях това е някаква глупост. Сърцата им са празни, а душите им са червиви и грозни – пълни с различни момчета и мъже и меко казано са гнусни. Те дразнят и разгневяват Господ и на всичкото отгоре след време такива получават и своето наказание от Него за неморалния и греховен живот, който водят:

"Ще накажа света за злината им и нечестивите за беззаконието им" (Исая 13:11)

"Човешкият син ще изпрати ангелите си; които ще съберат от царството му всичко, което съблазнява, и ония които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ, там ще бъде плач и скърцане със зъби." (Матея 13:41-42)

За семейството е казано:

"Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът." (Битие 2:24)

Е да де, ама, как да бъдат една плът, ако някоя си ги е сменяла и й е втори или трети, а да не говорим за 20-ти или 30-ти?

Полигамните са различни видове. Но като цяло повечето полигамни в България до около 80% не искат да се омъжват и да създават семейства, a просто карат с различни бройки и от време на време през определени периоди си ги сменят, което е неморално и грях и се наказва от Бог:

"Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците." (Послание към евреите 13:4)

                          България е на последно място в света по раждане


Статистиката на цифрите показва ясно и точно положението при нечестивите полигамни грешници неспособни да обичат и да живеят морално:

1 – България е на първо място в Европа по аборти. Откакто има аборти в България от 1953 г. само официалните са над 7 милиона, но вероятната бройка е над 9 милиона убити (абортирани). По времето на Соца абортите са били доста масови, а нелегалните аборти дори са били повече от официалните. През 70-те и 80-те години абортите са били повече от ражданията:
1971 г. официалните аборти са – 153 687 (а нелегалните около 154 - 160 хил.) на 135 422 родени
1972 г. официалните аборти са – 154 715 на 131 316 родени
1986 г. официалните аборти са – 134 964 на 120 078 родени
1990 г. официалните аборти са – 144 644 на 105 180 родени
Едва от 2000 г. абортите стават по-малко от родените и в наше време цифрите коренно са се променили и абортите са много по-малко. През 2018 г. абортите са 22 862, а ражданията са 62 576.
Ако хората се обичаха и създаваха морални връзки с цел семейства щеше ли да има повече от 300-500 нежелани аборта годишно?
2 – 59 % от децата, които се раждат са извънбрачни - копелета.
За 2020 г. са родени 59 086 деца, от които 23 850 брачни, а 35 236 извънбрачни.
За 2021 г. родените са 58 678, брачни 23 254 и 35 133 извънбрачни.
Ако хората се обичаха щеше ли да има извънбрачни?
3 – България е на първо място в Еропа по проститутки % спрямо населението, а на първо по брой проститутки и със спин е Украйна.
4 - 50-55% от тези които се женят се развеждат и до 90% са от общите полигамни жени, които нямат морално - ценностна система и не живеят по първа любов.

Общите дори и да искат да създадат семейства обикновено не ги искат³, момчетата и мъжете единствено използват полигамните. Никой нормален мъж не казва: Ей да знаеш, ама много си яка. Сменила си 20 души, ама на мен не ми пука. Не казва: Верно ли е, че си излизала и вече си била с 40, ей ако беше навъртяла 200 души цена нямаше да имаш. Много ще те обичам, ама ако беше навъртяла 500 души още повече щях да те обичам. Но всеки ще каже: – Тази е боклук. Никой нормален не казва: Много съм щастлив, че си била с 50 човека преди мен. Само грешник психопат би харесал такава. При хората, които си ги сменят щастие няма! Но има безчестие, грях и демони. Ако бяха щастливи в любовта и ако можеха да обичат не биха си ги сменяли. Ако беше щастие многото смени и бройки, то проститутките щяха да са най-щастливите, но не са. Mоралните качествени мъже или не се интересуват или се подиграват или мразят и презират общите полигамни момичета и жени. Има стотици хиляди вицове за полигамни общи, нечестиви момичета и жени от проститутко-курвенски тип.

И в онзи ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще му кажат Ние ще ядем своя си хляб и ще носим нашите си дрехи, само нека се наричаме с твоето име, ти отнеми нашия срам (Исая 4:2) 

Полигамните не знаят, какво е значението на думата "любов" и я бъркат с "курвалък", "похот" и "разврат", а понякога и с "проституция". Те не знаят и какво е чест, понеже нямат такава. Любов има само по първо влюбване на жените иначе и онова на проститутките щеше да е любов, ама не е. На баджанаците, следващи бройки им е криво и ревнуват от предишните. Особено силно ревнуват, ако знаят, че тази с която са за момента, по-рано е била влюбена в някого – те усещат, че нейното сърце не им принадлежи. След време за тях всичко се превръща в кошмар, кошмарът може да бъде тих, вътрешноизмъчващ или публичен унизителен.

Доказано е научно, че само 5% от хората на планетата не ревнуват. Не ревнуват понеже просто нямат повод, все пак много хора се женят по първа любов. Мъжете, които са с полигамни дори и да казват, че не са ревниви имат подсъзнателни комплекси и в даден момент проблемът излиза наяве. Те не ревнуват само, ако са с обратни наклонности (бисексуални), малка част от мъжете, които са преживяли нещо или тези които са се развеждали 1-2 пъти и вече са претръпнали и си хващат по някоя курва, за да я ползват временно и дори, когато са с нея могат спокойно да й изневеряват. Обикновено, когато курварите са с някоя за една - две вечери не им пука, но, ако случайно създадат връзка и на тях започва да им пука. В световен план статистиката показва, че над 85 % от убийствата на жени са от ревност. Вероятно в % отношение по-силно ревнуват жените. В САЩ има зарегистриран патологичен случай на ревнива млада жена, която за една седмица е звъняла 770 хиляди пъти и е изпратила 40 хиляди есемеса, след което е вкарана в затвора за нарушаването на личното пространство на бивш възлюбен (приятел). Мъжете много по-често изневеряват (около 70-80% при невярващите). По тази причина в Хонг Kонг примерно по закон, ако жена хване мъжа си да й изневерява има право да го убие, но без да използва оръжие.

Моралните, които могат да обичат истински не се интересуват и не създават връзки с общи момичета и жени. Те не искат да броят, кой пореден номер й се падат. Я трети, я пети, я двайсет и пети, я петдесети. Тези, които могат да изпитват силни чувства им е гадно да са с общи. Това е положението – любов с моногамия или ревност, или пък злокачествена връзка с мъже, на които не им пука много за жената с която са (но ги лъжат и използват). Никой нормален мъж не се интересува от общи, които излизат с различни и не се влюбва в подобни. Но ги презират. Дори когато някоя си ги е сменяла и е с някого, нерядко в мъжка компания, този който е с нея я подиграва.

Обикновено момичетата са по-силно влюбчиви от мъжете до 70-80% от случаите. Около половината или повечето от мъжете (в България) не са много влюбчиви и не държат на такова нещо, като любов, но за разлика от момичетата, които се развалят, ако започнат да се срещат с различни или си изтърват първата любов и после голяма любов при тях не става, то някои мъже (20-30%) са способни да обичат силно и истински за цял живот и при някое поредно влюбване (Ромео преди Жулиета е влюбен в Розалина), но пак си има морални изисквания. Не може някой мъж или момче постоянно да си ги сменя и хоп на 25-тата или на 50-тата голяма любов. Мъж или момче дори и да излиза за първи път с момиче и да се опитва да създава първа за него връзка, ако няма нагласата от самото начало да се ожени за нея е грешник – курвар. Неморалник курвар е и ако се пробва с някоя, която вече е излизала с някого, а ако е била влюбена е и гадняр. Докато, ако някой мъж от самото начало има сериозни намерения, но така се стича живота по независещи от него обстоятелства и дори и да е излизал с различни може да е морален и праведник. Още научно е доказано че хората които много пушат или държат на пушенето не могат да обичат.
Ако за жената (момичето) е първо влюбване просто зависи какъв тип, какъв вид е мъжът. Ако е от влюбчивия вид – е възможна голяма любов. Ако е както повечето мъже (в България) и не е влюбчив и не държи на такива неща, като любов – има само връзка. В такива случаи жената може да е влюбена и да го обича, а на мъжа много да не му дреме, но кара, според както му отърва или е възпитан.
Забелязва се сред харемен тип семействата, където един мъж има няколко жени, че той не обича всичките еднакво, но обича някоя повече от останалите и тя му е на сърцето. От съществуващите 1231 вида общества и семейни взаимоотношения на планетата многоженството е сред 588. В книгата Паралипоменон, която е допълнение към Царе се споменава, че Ровоам (син на крал Соломон) е имал осемнайсет жени и шейсет наложници (жени с по-нисък статут), но една е обичал повече от всички:

Ровоам обичаше Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници, защото той имаше осемнайсет жени и шейсет наложници (2 Паралипоменон)

От посоченото става ясно, че не можете да вземете двама души и да чакате да се получи любов. Освен това има и мъже, които повече моми ги харесват, но любов с всяка не става, а с конкретна. Нормалните мъже, които могат да обичат не харесват всички момичета и жени, но само някои, а на повечето от неморалните до над 70% не им пука толкова много и гледат просто да има някаква жена. Когато описаният в книгата Естир персийски владетел Асуир (Артаксеркс II Мнемон), владетел от династията Ахемениди, управлявал от около 465 до 424 г. пр. Хр., намразил жена си, той не се влюбва в първата, която отнякъде му изскочи, но единствено и в конкретна жена от сред много хубавици, която не само е красива, но и му импонира по определен начин и му е на сърце. Не можете да вземете просто двама души и да се получи голяма любов. – Ами не става! Четири от условията, за да има голяма любов от страна на мъжа (от гледна точка за мъжа) са – жената да е млада и красива, да не се е влюбвала и да не е била с никого другиго по-рано и да е морална, но те не са достатъчни. Трябва и още нещо…

От многото събрани красавици, Артаксеркс се влюбва единствено в една, която си е точно за него. Артаксеркс имал красива съпруга на име Астин, но веднъж по време на пир я повикал да дойде при него, за да я покаже пред подчинените си седем други краля (сатрапи – подчинени началници на провинции в империята на Ахаменидите с известна автономност). Тя отказала и не дошла. Артаксеркс толкова се разгневил и я намразил, че отнел кралските й почести и решил да ги даде на друга жена, която да стане негова кралица.

А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира, да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта й на народите и на князете, защото тя беше много хубава. Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците. (Естир 1:10-11)

За да си намери нова жена подчинените му започнали да избират красивите моми от всички части на империята. Довеждали ги в специален дом в столицата Суза, където, след като били подготвяни дванайсет месеца, като ги мажели със специални масла и ги обличали подобаващо се явявали пред него. Те всички били красиви и отбрани, но сърцето му не трепвало при вида им докато ги оглеждал, но когато дошъл редът на Естир-Хадаса и я зърнал се влюбил и разбрал, че тя е за него:

И царят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той сложи царската корона на главата й, и я направи царица вместо Астин. (Естир 2:17)

Може да се отбележи, че винаги в подобни случаи новата жена е и по-млада. Ако примерно Артаксеркс е бил на 40-50 г. (става владетел на 32 г. и според Бероз е на трона в продължение на 46 г.), а жена му Асуир към 27-30 г., то вече новата Естир е на 15-20 г. (Никой нормален владетел не би си взел някоя на 24-25 г., нито пък някоя на 11-12 г. Възрастта за сватби в продължение на хилядолетия за жените е била от 13-14 до 20 г., най-често от 15 до 18 г.)

Има един чешки филм, като приказка с много красива и поучителна история - Думата на краля, който показва, че не може да се вземат двама души и да се получи любов, но някои хора са си един за друг. Понякога, дори когато някой мъж не очаква или съвсем се е отказал от някъде изкача млада хубава девойка, която да му харесва и да го обича. Кралят по време на битка е спасен от негов приятел, който за да го спаси умира и му обещава, че, когато дъщеря му стане на 20 г. ще стане част от неговия дом, че ще я приеме в семейството си. Тя пристига и той готви неговия 18 г. син да го ожени за принцесата след рождения й ден. Но сина не е много възхитен от идеята на краля. Съветникът на краля, който живее отдалечено пада и е наранен и когато кралят изпраща да го повикат за съвет, то той изпраща дъщеря си преоблечена в мъжки дрехи с панталони, като момче. Тя вече е срещала в този си вид кралския син, но не знае, кой е и така предрешена става негов паж и после се получава приятелство, а кралят въпреки намеците не забелязва интереса на принцесата към него дошла да се омъжи по задължение за сина му. Но тя харесва краля и дори напомня на външен вид на покойната му жена. В крайна сметка сина на краля бяга от замъка с неговия паж понеже не иска да се жени по задължение и една сутрин, когато отива да събуди пажа, който странно спи настрана отделно, вижда предполагаемия паж без шапка и разбира, че това е красива девойка и се влюбват. Кралят ги открива и развръзката е, че дъщерята на съветника е със сина на краля, а хубавата 20 г. девойка иска ръката на краля да се ожени за нея, понеже тя го харесва и го обича. 

Единствено сред моногамните жени са случаите на истинска любов за цял живот. Освен че има различни видове влюбвания, има хора, които са си един за друг, а и такива на които им е предопределено свише да бъдат заедно и да се обичат за цял живот. Интересен е случая с Джо Лин Търнър и неговата съпруга описани в постинг в блога ми озаглавен: Любовна история, като приказка. Джо Лин Търнър докато пишел текста на песента Street of Dreams (Улица на мечтите) включена в албум на група Rainbow⁴ в която пее видял лицето на бъдещата си съпруга, като във видение, която по онова време още дори не била родена. Част от текста в превод звучи така:

Виждал съм това място преди,
ти седеше до мене.
Виждал съм твоето лице преди тази вечер



Джо Лин Търнър с втората си жена - голямата му любов и от 12 годишна, когато чува музиката на запис се влюбва в него и решава, че ще се омъжи за него и мечтата й се сбъдва

Понякога вдъхновени любовни стихове написани от някого се сбъдват и стават реалност след време независимо от повода, когато са писани. Така например стиховете написани от Джо Лин Търнър започват да се сбъдват след около 30 г. Има различни подобни случаи. Има и художници, които нарисуват лицето на бъдещата си любов преди още да са я срещнали. А има един случай, когато някакъв мъж се снимал във фото. След година фотографът, който имал снимка – копие забелязал, че на снимката се вижда млада жена, която не само не присъствала на снимането, но дори мъжът все още не я е познавал. Оказало се, че това била девойка за, която мъжът щял да се жени и много силно го обичала. От силата на любовта й просто започнали да се случват странни, необясними неща. Разбира се това за нея било първо влюбване и подобни неща се случват единствено при първо влюбване на жената.

Има хора, които са си един за друг, а и такива, на които свише им е дадено да са заедно. Товита е една от неканоничните старозаветни библейски книги включена в православната Библия. В нея се разказва за красива девица на име Сара, която седем пъти се омъжвала и всеки път мъжете й умирали в брачната стая, преди някой от тях да може да бъде с нея, поради действието на демон:

В тоя същи ден се случило и на Сара, Рагуилова дъщеря, в Екбатана Мадийска, да търпи укори от бащините си слугини, задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена. (Товита 3:7)

Тя не е знаела че съдбата й е предопределена свише от Бог, за момент дори се замислила да се самоубива, но е била специално запазена по този необичаен начин за точно определен мъж, когато им дойде времето:

Като чула това, тя твърде много се нажалила, тъй че решила да се лиши от живота, но размислила: аз съм една на баща си; ако направя това, ще бъде за него безчестие, и ще сваля старостта му с печал в преизподнята. (Товита 3:10)

В шеста глава на книгата Товита се изяснява, че тя е запазена за Товия – синът на Товита. Ангелът Рафаил разкрива на Товия, че тя и нейното наследство са предназначени за него и че ще имат деца:

Не бой се, защото тя ти е предназначена отвека, и ти ще я спасиш; тя ще дойде с тебе, и аз зная, че ти ще имаш от нея деца. Като изслуша това Товия, обикна я, и душата му се крепко прилепи към нея. (Товита 6:18)

Навсякъде в природата и всемира има правила. В любовта също има правила. Не можете просто да вземете двама души мъж и жена и хоп голяма любов – нещата не стават по този начин. Освен склонността към чувства, което е нещо много индивидуално и необяснимо от науката, то от страната на мъжа правилата са:

1 Жената да не е била с другиго и да е влюбена по първо влюбване.
2 Да му харесва и да отговаря на някои конкретни изисквания и критерии свързани с дадения мъж.
3 Дa e млада. От ХХ век има неписано правило, че жените над 25 г. са стари моми. Много жени, като минат 25 г. започват да си крият годините и по този повод има много вицове. Около началото на 90-те г. е установено, че жените могат да родят здраво поколение до 32 г. (банките за яйцеклетки се правят на жени до 32 г.) и трябва да се създаде връзка и семейство, така че да имат време да родят 1-2 деца до 32-33 г.

Повечето жени се влюбват само веднъж в живота, при качествените морални е така. Те се влюбват веднъж и е за цял живот - това е истинската любов, но понякога го има неколкократното влюбване в един и същ мъж, което, като че ли е на вълни и някоя от поредните вълни може дори да е по-силна от първата. А сред някои от общите, ако не са много развалени доста често се среща връщането на първата любов и такива случаи се срещат обикновено до 20 и няколко г. на жената.
Момичета, които могат да обичат истински за цял живот се влюбват само веднъж в живота в един мъж, докато дефектните – курвенски тип жени в повечето случаи живеят без любов. А на наглите им се иска хем да си ги сменят или да обръщат резбата хем това да е любов и да не ги наричат курви - такива имат демони. На дефектните малотрайни не само, че не им пука за първа любов и заповедите на Бог, но повечето смятат любовта и верността към първия единствен мъж в живота за глупост и лудост. Заради такива, които не могат да обичат и да са верни на един мъж в живота през 2011 г. обявиха любовта за болест номер F 63.9 (четете поста Любовта класифицирана от учените като болест). В същото време те обявяват за нормално смените или обръщането на халката и се опитват да въвеждат джендър браковете и десетките полове. Това се прави с цел разрушаването на морала и Божиите заповеди. 
Може би мнозина са забелязали, колко много двойки, където за момичетата не е първо влюбване се разделят. Независимо дали става въпрос за няколко месеца или след 1-2 години връзки. Повечето такива дори не вярват в такова нещо, като любов, но подтиците им за създаване на връзки се движат от други неща. А тези от тях, които все още вярват в съществуването на любов, след известно време се разочароват, понеже виждат, че за тях няма такова нещо, като истинска любов – те сами са се прецакали с поведението и начина си на живот. Тe не стават да бъдат обичани, но единствено за временно ползване от нечестиви момчета и мъже. То, ако можеше така хем да си ги сменят, хем да има любов, то проститутките щяха да са най-обичаните, ама не са! Поведението и моралът определят, кой какъв е! Повечето от общите не са подходящи за съпруги и ако имат деца не могат да дадат добър личен пример и рядко съвсем малка част от тях е в състояние да възпитава децата си правилно.

               

                                      Дете държащо плакат "Майка ми е курва"

В повечето случаи полигамните, общи не могат да родят деца на мъжете с които са с техните гени и неморалните мъже, които са с полигамни жени са прецакани – eфектът телегония. Ако момите са били силно влюбени с първо влюбване в някого, то по фотонен път се запазват гените от мъжа в когото са били влюбени и това понякога е толкова силно, че дори може да се прехвърлят и през поколение. А, ако не са били влюбени ефектът телегония се отнася само до първия мъж, който спи с дадената жена. Ето защо най-правилно е жените да са моногамни и да са с първия мъж или първият в когото се влюбят.

Да отбележа и една важна промяна в обществените взаимоотношения, която вече настъпва от 2-3 г.

Откакто пуснаха в серийно производство красивите многофункционални хуманоидни секс роботки през ноември 2017 г. вече неморалните момичета, които си ги сменят нямат никаква стойност за никого. Ще бъдат считани за по-зле от роботките. Сега всеки може да има млада, красива жена, истинска или роботка, както по конкретен прототип, така и може да си поръча да му направят по снимка на някое момиче (с подобрения) и вече ще бъдат харесвани и оценяни единствено моралните, моногамните, романтичките, които имат морално - ценностна система и държат на първа любов (първо влюбване) и притежават добри личностни качества и добродетели, като имат и красив външен вид.

        

                                

        

Повечето роботки от 4-5 метра разстояние вече не могат да бъдат различени от истинските жени. Секс роботките говорят, (някои прототипи роботи могат и да пеят), имат кожа комбинация между силикон и биокожа с температура на човешкото тяло, а от 2019 г. има и модели с овлажняваща се вагина. През 2020 г. една от водещите фирми в САЩ профилирала се в продажби на секс роботи отбелязаха невероятен бум в продажбите и получиха награда за продажби. Повечето от цените са от 1900$ до малко над 3 000$.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------
¹ Според докторите курвалъка е заболяване, психическо нарушение, което може да се лекува, а според християнството и юдеизма, такива хора имат демони и могат да им се изгонят демоните. Като трябва да се уточни, че в случаите, когато някоя е била влюбена в някого и по някаква нейна причина са я отрязали и тя веднага започне след това да излиза с други момчета и мъже, това е обикновено избиване на комплекси, но ако са повече от 2-3 души, примерно 5-10-15 за период от 2-3 г. това вече е не само курвалък, но и признак на психически проблем наричан личностно разстройство.

² Въпреки че от една страна в масовата култура в повечето страни от западния свят се показва и прокламира неморалност, започваща масово да се разпространява по време на хипи движението от 1966 г. лансирането на всякаквите сексуални девиации включително и на хипи комуни, където мъжете и жените са общи и карат, кой с който им падне, като контра пункт от 20-22 г. насам експертите заявяват, че през последното десетилетие в световен план се е утроил броят на девствените встъпващи в брак и това започва да се превръща в мода. Така се получава рязко разграничаване между моралните и неморалните хора. В някои страни дори това се поощрява. През 2002 г. министърът на здравеопазването на Уганда примерно въвежда закон, с който жените, които се омъжват девствени получават големи суми пари и скъпи подаръци. Също така момичетата, които са завършили средното си образование и са се запазили девствени могат да учат безплатно във висшите учебни заведения. В Япония около 85% от милениумите са девствени, а през последните 12-13 г. дори се е появила нова дума за мъж над 30 г., който е девствен. В университетите в Китай примерно в Тйпе и Пекин студентките са от 17 г. и само на отличничките с разрешение от професора позволяват да си имат приятел, но без интимности и едва след 10 г. им е разрешено когато се омъжат да правят секс - така се отдават на ученето. Когато в Тибет преди няколко години направили изследване за броя на девствените млади жени, които се омъжват западните изследователи били шокирани - всички били девствени. В моята родина 80% от тези, които създават семейства са девствени. В България половината, които сключват църковни бракове са девствени, а ако се броят и създаващите семейства от малцинствените групи около 60% са девствени. В съвременния свят в повечето страни, включително България моралните момчета не тръгват да създават връзки на по 16-17 г. Както изясних моралните не излизат с някое момиче, ако нямат намерение да се оженят за нея, a колко мъже след 3-4 г. връзка се женят на 19-20 г? Докато на 17 все пак има някакъв шанс да се получи нещо, то има съвсем изтървани, които направо на 14 г. решават да си хванат някого (поне половината са още деца в преходна форма между дете и жена). Въпреки че в миналото преди 100-120 г. много от девойките са се омъжвали на 14-15 г., то сега ходят на училище до 18-19 г., браковете в някои страни са разрешени едва от 16-17 г., а в други на 18. Само в малък брой страни (15-20%) или райони (в Европа примерно само в Шотландия в една местност) са разрешени бракове на 14 г. жени (а при момчетата най-рано на 16-18 г.). Така че, като изключим страните, областите и етническите групи, при които е прието да се омъжват на 14 г., то другаде е меко казано непрепоръчително и неразумно създаването на връзки толкова рано, под 17-18 г. Времето на първото влюбване при момичетата/жените може да бъде от 7-8 до 12 г. при детските влюбвания, от 13 до 19 г. при тийнейджърските и от 20 до 22-24 г. при жените, но препоръчителното време за създаване на първа връзка с цел семейство по първа любов е от около 17 до 22 г., по-рядко до 24. За разлика от жените, при мъжете освен че хората се различават и имат различен външен вид, различни съдби, различни животи, различени възгледи и начин на живот, то времето за любов при различните мъже е по различно време и няма ограничения, след като пораснат, както виждаме от случая с библейския Яков или Джо Лин Търнър. Като изключим редките случаи на любов в християнските среди, сред тези, които ходят на църква, моралните момчета не тръгват да създават връзки на по 16-17 г. A има случаи Господ да забрани за определен период на някой мъж да създава връзка и да се жени понеже има някакъв план или служение за него и едва след това. Като вярващ от съвсем малко дете съм с висок морал и когато бях ученик в България не съм излизал с никое момиче (все още не е имало такава, като за мен), беше ми рано и не съм искал, бях дете - ставах пълнолетен на 21 г. и едва от тогава имах право да се женя и изискването ми бе, каквото е до сега, освен да е красива и да ми харесва, задължително да е девствена и да е по любов. Като сега, като дойде време за първи път да създам връзка мога да се влюбвам на рефлективен принцип, когато някоя млада мома - девица, която ми харесва е влюбена в мен по първо влюбване. Това че през последните 10 г. доста девойки повечето хубави от тийнейджърки до 22-23 са ме харесвали или на някакъв стадий влюбени в мен, сваляли или закачали не означава, че бих тръгнал с която ми падне, но повече от ясно, че ще бъда с някоя такава на не повече от 22-23 г., която да ми харесва и да е морална. От цялата си душа и същество ненавиждам, гнусни са ми и неприятни всякакъв сорт паплач от нечестиви общи и блудници, а безинтересни и средно неприятни над 23-24 г. (В моята родина Полша най-мразени са курвите и най-масовата ругатня е думата курва.) От малко дете много мразя курвалъка, неморалните общи, хората (мъже и жени), които си ги сменят и ми бе ясна и причинно - следствената връзка, че ако не се живее моногамно и не се създава връзка с цел семейство за цял живот, освен че е грях, то винаги някой страда и има лоши последствия (намразвания, раздели, изневери и др.) и някой трябва да е идиот и гадна личност, за да си ги сменя и да излиза с различни, независимо от това дали е мъж или жена, a някакъв % сред по-развратените курви и курвари след време обръщат резбата. Такива са под демонично действие и си имат проблеми с Господ и Неговите повеления и рано или късно, както казва Библията получават наказание за нечестивия и неморален живот (Исая 13:11, Матея 13:41-42)

През последните 20-23 г. в САЩ се популяризира движение за запазване девствеността до брака с даването на обет на момичетата пред родителите (бащата), че ще се запазят девствени до брака. Това се прави на така наречените Purity balls (Балове на чистотата или още Балове на непорочността), където мoмичетата обещават пред бащите си, че ще се запазят девствени до сватбата.
Първият Бал на чистотата е направен през 1998 г. в Колорадо Спрингс от Ранди и Лиза Уилсън за техните дъщери.

                   


Баловете на чистотата започват, като християнско движение ръководени от пастор, но като става много популярно бързо се разпространява и извън църковните среди. По-рано през 90-те е имало подобни училищни и колидж групи и кръжоци. За тези 22-23 години в САЩ вече има над 12-15 милиона момичета от това движение (всяка 7-8 млада американка). А от преди 14 -15 г. баловете на чистотата стават модерни и се правят още в 17 държави по света с тенденция да се увеличават.

³ Съвсем малък % мъже се женят.
През 2021 г. в България има 26 620 бракосъчетания - година изключение. Омъжените жени между 18 и 19 г. са 1506 жени, а мъжете на 18-19 г., които се женят са 223 (повечето години са по 100-180 мъже).
Омъжените на 20–24 г. жени са 4 806, а мъжете на 20-24 г., които се женят за жени в същата група са 1 502, а общия брой на мъже женени на 20 – 24 г. е 3 033.

Омъжените от 25 до 29 г. са 6 264, а мъжете женени от 25 до 29 г. , които се женят за жени в същата група са – 2 123, цялостния брой е 6 264. Така излиза, че от 20 до 29 г. се женят по 3 600-3 700 млади мъже за жени в същата група, а останалите се женят за по-големи жени, което е извращение и противоестествено. A по около 7 000 млади жени се омъжват за по-големи мъже.

Мъжете от 18 до 29 г., които се женят са по около 5-9 хиляди годишно. Това са мъже от 11 г. на раждане, където са родени по 31-34 хил. души на година, тоест от около 360 хиляди мъже от 11 г. се женят само по 8-9 хил. И това е по-малко от 3% от мъжете.

 От преди 5-6 г. се забелязва един много странен феномен срещан единствено в България. На 14 февруари много двойки на по 28-42 г., които от години живеят без брак и дори имат по 1-2 извънбрачни деца решават да сключат брак. Колкото и да е откачено, но в православните църкви в някои по-големи градове дори има опашки от по 20-30-40 двойки, които отиват там направо с децата си да сключат брак.

Около или над 80% от общите, секънд хенд жени при сегашното поколение се развеждат. В миналото над 98% от жените са се омъжвали и 50% се развеждали, а сега едва около 35-37% от жените успяват да се омъжат. Също така около 70% от тези, които се развеждат са с малки разлики във възрастта до 3-4 г. Бракове на една възраст почти няма! Винаги има разлика независимо дали няколко седмици или няколко десетки години, а при мъжете дълголетници* и над 100 г. - За да са на една възраст трябва да са родени на една и съща дата. Тъй като е желателно да не се женят от една година на раждане, но мъжете да са по-големи в десетки страни има закони за ограничения. Примерно по-рано в моята родина мъжете имаха право да се женят от 21 г., но жените от 18 г. В няколко южни щата, мисля че Мисисипи, Луизиана и др. момичетата могат да се омъжват на 14, а момчетата на 16 г. И там е напълно нормално 15 г. девойка да се омъжи за 45-50 г. мъж, като законите са от 200 г. и са писани от богобоязливи хора съобразяващи се с Библията. Според неканоничните писания дева Мария ражда Исус на 15 г., а Йосиф е вдовец на около 50 г. В Иран момичетата могат да се омъжват на 13, а момчетата на 15 г. Жулиета е на 13 г., когато се опитват да я омъжат насила, а Ромео е на 16 и тя се самоубива на 14 си рожден ден - през 14-15 век не са чествали рождени дни, този еретизъм навлиза по-късно от окултистите и езичеството. В световен план 85% от мъжете се развеждат, когато не са женени по голяма любов и разликата във възрастта е малка до 3-4 г. и като станат жените над 38 г. и си взимат някоя 15-25 г.по-млада. Откакто свят светува мъжете се женят на всяка възраст за млади жени и винаги ще е така!

Разведените млади жени през 2020, едва омъжени до 24 г. са 389, а от 25 до 29 г. са 839. И разводите се срещат до 99% сред бройкаджийките, които са си ги сменяли и по случайност са успели да се омъжат понеже все пак са решили да го направят и са успели да излъжат някого временно да се ожени за тях, което така или иначе е рядкост сред общите – чейнджърки (само 25-30% от бройкаджийките се омъжват). В християнството е разрешено да се разведат само при прелюбодейство и след това нямат право да се женят повторно (Римляни 7:3), така че няма истински християни, които да се женят за разведени. Ранните християни и истинските последователи на Исус в наши дни се женят само за девствени млади жени.

* Когато Аврам е на 137 г. почива жена му Сара на 127 и известно време по-късно си взема нова млада жена на име Хетура и от нея има шест сина Замран, Йоксан, Мадан, Медиам, Есвок и Шуах (1 Летописи 1:32).
През 1954 г. откриват Хавиер Переийра роден през 1789 г. На външен вид изглеждал на около 45-50 г. Той вече задгърбил пет жени и си търсел шеста. Най-малкият му внук бил починал през 1941 г. на 85 г.
За 256 г. Ли Чунг Юн доживял до 1933 г. според ученика му Да Лиу е имал 14 съпруги и 180 деца внуци, пра внуци и т.н.

⁴ Има много музикални стилове в които се пее за любов. Има много песни написани за първата любов, но има и музикални стилове, пеещи само за разврат. Най-развратената съвременна музика са рап и R n B, където около 80% от текстовете са разврат. RnB е най-лесбийския музикален стил, а рапа e стар етно стил на бедните чернокожи от гетата от края на 60-те и началото на 70-те г. на XX век и половината мъже рапъри в САЩ са обратни, а би-жените са над 70%. Дори критериите за красиво и грозно в тези среди са сбъркани. А от 7-8 г. има мода мъжете рапъри да носят поли и рокли, включително водещи и средноизвестни, като: Kanye West, Jay Z, Eminem, Puff Daddy, Snoop Dogg, Jaden Smith, Lord Jamal, Cee Lo Green, ASAP Rocky, Mos Def, Young Thug, Kalifa, 2 Chainz и мн. д.р. Около 80% от текстовете са разврат, наркотици и бандитизъм, 20% социални и 0.02 - 0.05% християнски. Поради големия разврат и неморалност в някои страни по света рап и RnB са забранени. Mалко известни в света, нo силно развратени регионални стилове са бачата и чалга. В чалгата има и над 15% текстове за любов, а тъй като е цигански етно стил хваленията в ромските църкви са чалга. Може би най-нормалният стил с текстове до поне 95% за любов е мелодичния рок стил AOR. Дори последния проект в който Джо Лин Търнър участва по-продължително Sunstorm e AOR

ама махни козята фотка. Не се съчетава естетично с публикацията ти... Миналата година се обиди от забележката ми. Защо!...

Нали поста се чете и от още хора. Июстрацията е за онагледяване на казаното.

Здравей, Ернест. Мисля, че св. Валентин до преди двадесетина години нямаше. Не зная откъде точно излезе, а и дали е имало такъв светец. За лоша шега зае мястото на св. Трифон зарезан по стар стил. Изглежда ми като чужд празник, не нашенски.
Поздрави!

Трябва да се противим на злото и то ще бяга.