В тази част ще продължа с още няколко любовни истории и ще се опитам да изясня, какво по-точно е любов.

В зависимост от това, какво искаме да кажем използваме различни думи, като има разлика между любов, еротика, курвалък и т.н. Освен, че има разлика между харесване и любов, то има и разлика между различните форми на любов. Любов към брат, сестра или майка е едно, а съвсем друго е към съпруг или съпруга. Някои езици са по-богати на думи в това отношение и различаването на понятията. На гръцки (езикът, на който е написан Новия завет), в зависимост от това което трябва да се изрази примерно се използват няколко думи за любов с различно значение. По-важните гръцки думи за любов са: "агапе" (αγάπη) – с нея се изразява безпрекословната, духовна Божия любов, с "филиа" (φιλία) – се определя приятелската, братска любов (без секс), докато "ерос" (ερως) – е сексуалната любов (в съвременния гръцки – романтична любов), сторге (στοργή) – се използва за обозначение на любов в семейството, като при любов на дете към родител (Римляни 12:10),  с думата "сагапо" (Σ"αγαπώ) се казва – обичам те.

Въз основа на многобройни изследвания докторът по биология Andreas Bartels заявява, че е установено, че хората (семействата), които се обичат живеят по-дълго. Аз мога да добавя едно уточнение, че става въпрос, когато са женени по първа любов. Доказано е с изследвания на микролептонните полета с апаратура, както и обратното, когато жените не са с някого по първа любов – те щат или не щат отнемат от жизнената енергия на мъжете. По тази причина в такива случаи мъжете живеят по-малко от жените (ако при това не правят специални упражнения за регулиране на енергиите в организма).
В Англия има малко известен случай на мъж и жена, които се обичали и живели дълго. През 1741 г. починал John Rowin на 172 г., а неговата съпруга починала същата година на 164 г. Имали щастлив брак 148 години. Разказват, че когато те били по на около 150 години изглеждали като 50-годишни. Те имали двама сина и две дъщери. По-малкият им син бил на 116 г. В книгата Why grow old: Live to be 180 (Защо да остаряваме: Живеене до 180 години) шотландския изследовател J.C. Glass също споменава този случай. A в Индия се разказват доста случаи на семейства от миналото, които са живели по 200-300 г.

В Полша има един регионално известен случай на голяма любов от морския град Гдиня от края на ХIХ и началото на ХХ век. Якуб и Елжбиета Схейбе, които са живеели разделени "найсетина години", както се разказва от дълги години. Якуб заминал за над 11–12 г. в чужбина, за да припечели пари и бъдещата му жена вярно го чакала. Когато се върнал през целия си живот продължили да се обичат. Любовта им се е превърнала в достоен пример за подражание и в Гдиня са им издигнали паметник. Последно се появиха още дани от наследници от рода и леко се допълва картината. Става ясно, че четиримата братя на Якуб са заминали за Чикаго, както и половината му братовчеди, където още по времето преди възстановяването на полската държава през 1918 г. е имало полска диаспора. Якуб заминава за Чикаго и не след дълго, след като се връща през януари 1899 г. на 41 г. се жени за 13 г. по-малката от него Елжбиета. Те имат седем деца и много внуци. Правнукът, който подава допълнителната информация обаче нищо не споменава за любовта и това, че са се чакали дълги години, за което са знаели много хора и пишат от по-рано с по няколко думи след направата на паметника и е въобще поводът да се направи тази творбата в града им. Тъй като историята в кратки щрихи е известна от по-рано, като се сумират с тази на внука става ясно,  че Елжбиета е била на 12-13 г., когато се влюбва в доста по-голям от нея мъж и го е чакала около 15-16 години да се върне. Именно в това се състои истинската любов, когато се обичат да се изчакат докато дойде времето да са заедно, а не да тръгнат с различни. И затова хората им се възхищават.

В миналото понякога момичетата били обещавани от малки. В някои случаи по договорка, а друг път те самите са искали някого и са си чакали да пораснат и да се омъжат за него. Така например Борте на 10 г. сама е избрала Темюджин, който по-късно става Чингис Хан. Ако вземем легендата за Робин Худ, той е голям мъж и заминава на кръстоносен поход, а преди това Мeриън на 9-10-11 годишна възраст е обещана да се омъжи за него и разбира се тя го чака и се омъжва по любов за него. В историята за Покахонтас тя е на 12 г., а мъжа в когото се влюбва е голям. В библейската история за Яков – той е на някаква възраст над 55 г., когато се срещат с Рахил (Рахел) и се влюбват, която е красива на вид и с красива фигура (Битие 29:17) в ранна тийнейджърска възраст, вероятно около 13-14 г. и работи за нея седем години докато да могат да се оженят. Толкова много я е обичал, че въобще не забелязал, кога са изминали 7 г. чакане. Имайки предвид, че когато се раждат синовете му Исаак е бил на 60 г. (Битие 25:26) и живее 180 г. ("И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години" Битие 35:28) и по време на благословението на Яков баща му е вече доста възрастен (Битие 27:1-2), вероятно на не по-малко от 120-130 г., може да предположим, че е възможно Яков да е бил на 55-60 г. или малко повече, когато среща Рахил и се влюбват. А самият Яков живее 147 г. (Битие 47:31), има 12 сина и една дъщеря от четири жени, след като бащата на годеницата му му пробутва и сестра й Лия, а с това и двете им слугини Вала и Зелфа за наложници, но любимата му си е Рахил. Така че за мъжете в любовта годините нямат никакво значение (без да се брои факта, че има хора със силно забавени процеси на стареене, както и йога и цигун техники за подмладяване и огромно дълголетие).

Полският княз на Виелкополска Болеслав Побожни се жени през 1256 г. на 25 г. за 12 годишната Йолента и бракът им е благословен от епископ Франдота. Сватбата траела две седмици. Йолента е дъщеря на унгарския крал Бела IV и когато била на 5 г. е изпратена при сестра си Кунегунта Кинга, която била омъжена за кракувския княз Болеслав V Встидливи. Кинга заедно с още няколко аристократки успели да придумат мъжете си да останат девствени и да се отдадат на молитви, добри дела и благотворителност. След смъртта на княза става монахиня в ордена на клависинките и е известна като Света Кинга. Така Кинга отгледала по-малката си сестра Йолента в аскетизъм, работа, молитва и добри дела. За сватбата настоявали Кинга и мъжа й. Поради ранната възраст на Йолента бракът не бил консумиран около 5 г. Йолента останала през следващите 2 г. при сестра си в кралския замък Вавел в Кракув. Тъй като името й звучало чуждестранно за поданиците й през това време го сменила на Хелена. През 1248 г. тя заминава за Виелкополска да живее при съпруга си, но бракът е консумиран едва няколко години по-късно от съпругът й наречен Побожни. Те имат три дъщери, като едната става монахиня. Йолента Хелена след смъртта на мъжа си също става монахиня встъпвайки в ордена на клависинките.

До към края на ХХ век жените над 22-23 г. се считали за стари моми. Едно проучване в Ню Йорк през 1961 г. на млади жени на по 18-19 г. показва, че над 95% от тях искали да се омъжат до 20 г. Не само по-рано, но дори в края на 90-те в България, а и много други страни жените над 25 г. са били считани за стари моми и вече непривлекателни и дори във вицовете се казва, как някои жени си крият годините казвайки, че са на 25 г. И се е считало за неучтиво да се пита жена над 25 г. на колко години е.



Паметникът – дърворезба на Кашубския площад в Гдиня, точно срещу къщата, където са живели семейство Схейбе. Жената на име Елжбиета толкова много обичала съпруга си, че с нетърпение го чакала всеки път, когато бил в морето и постоянно поглеждала от прозореца на най-горната стая на къщата. И на дърворезбата от джоба на мъжа са направили да се подава изображение на парче хартия, на което пише: "Якуб, ако ми направиш стаичка на последния етаж, ще виждам, когато се връщаш от морето – Елжбиета".

                         

През 20-те г. на ХХ век непосредствено в близост до къщата си семейство Якуб и Елжбиета Схейбе издигат нова сграда, която стои и до сега. През 20-те години е разпространен стилът сецесион и виждаме елементи на сецесион върху капителите на колоните.  На най-горния етаж може да се забележи стаичката, откъдето Елжбиета поглеждала постоянно докато чакала любимия си, а сутрин се качвала да види отгоре "каква е гледката днес".



През 2019 г. тяхната история попада и в детска книжка за даването на добър пример на децата. Книжката се казва Пейката с изглед към щастието.

Хроникьорите от XV – XVIII век разказват, че полските жени са били известни с моралните си качества и, че държали на съпрузите си и това правело силно впечатление на германците, които идвали в страната. На много места са описани, като най-верни приятели за цял живот, такива, на каквито можело да се разчита във всичко. До 1645 г., когато Мариа Людвика Гонзага дошла от Франция, която се омъжва за полско - шведския крал Владислав IV Ваза¹ полските жени носели дрехи с напълно закрити шии. Людвика с нейната гувернантка вкарали модата сред жените да носят отворени бюстиета и когато са по-широки деколтетата да им се виждат малко или повече гърдите, на което много моралисти негодували. Има и един интересен случай през 1662 г., когато по време на църковна процесия в Хачовие, в близост до град Кросно, на която присъствала една доста поразгърдена жена с много широко деколте пада гръм от небето, изпепелява я и земята около нея станала черна, но косата й останала недокосната от гърма, както описва съвременника Якуб Лончоновски. Около 1660 г. родителите масово започнали да отказват да пускат синовете си да отиват в Западна Европа, тъй като от там се научавали на лоши неща и се деморализирали и повечето, които учели там след това искали да станат посланици и да продължат да живеят там според техните порядки. 

                         

     Полско-френската кралица Мари Луиз Гонзага с разгърденото деколте


      

 Сесиля Рената - предната съпруга на краля само няколко години по-рано, която въпреки че е чужденка се съобразявала с моралните стандарти за покриване на шията в Полша

До XVIII век сватбите били нещо специално за полската шляхта и понякога траели не само по три дни и правели големи пирове с присъствието на много хора. Така например през XVII век, през 1661 г. по времето на сватбата в замъка Ланцучие на Кристина Любомирска от герба Шрениава с Фелициан Кажимиеж Потоцки изяли:

60 вола
300 телета
50 агнета
30 големи свини 
120 малки прасенца
21 хиляди птици/кокошки и др., от които 1500 патици
300 заека
12 740 риби и 10 каци с раци

Към по-специалните менюта имало фрикасе с пушен език 200 бр. и използвали 50 гърнета с маслини и 12 гърнета с подправка каперсник (капар).

Колко тона хляб е имало към това не се споменава, но при около не по-малко от 95-100 тона чисто месо, без кокалите, то хляба ще да е бил поне 25 тона. За целта имало 75 готвача дошли от различни части на страната.

Tочно колко хиляди души са присъствали не е ясно, но вероятно около 10 000 души или малко повече през различните дни. Дошли гости, както от цяла Полша, така и от Литва, които заедно със свитите си са били няколко хиляди души. Прииждали и големи делегации от чужбина (по това време Полша е най-голямата страна в Европа, два пъти по-голяма от Англия и Франция взети заедно). Плюс около поне 200-300 души от замъка (Кристина е дъщеря на хетмана на областта - военен предводител, староста в кракувска област и представител в сейма Йежи Себастиан Любомирски). Юзеф Пиетровски пише, че освен официално присъстващите имало две хиляди души чуждестранна пехота и унгарци, а от околностите, от града и селата също придошли много хора.

                       

Акварелна картина на замъка Ланцут 30 г. след сватбата от френския художник Томас де Томон

При стандартните официални приеми с пирове на шляхтата се започвало с лек ордьовър или супа и в продължение на четири часа се вдигали тостове с леки питиета в огромна купа обикновено от сребро, от която всеки мъж отпивал по малко преминавайки през всички гости. Жените, които седяли на отделна маса не пиели, но докосвали символично с устни купата. След това купата се прибирала и в повечето случаи никога повече не се ползвала. Така, ако присъстващите били само около 50-60 души минавало минимум около 35-40 минути за един тост, а ако са около 80-90 души около час. Когато имало гости от чужбина на такива официални събития, които не познавали церемониала и не били свикнали идвали без да са яли поне 5-6 часа и само с по един ордьовър преди тези часове на от 4 до 7 тоста те огладнявали докато настъпи времето за ядене на основното меню, след което вече можели да пият и вино, ако имат желание.

Рудолф Шенкер – китарист от Hard n Heavy/ Glam Metal групата Scorpions, които са се прославили с прекрасните си балади и са се превърнали в рок класика и до момента са продали над 100 милиона копия от техните албуми в книгата си Rock Your Life дава няколко интересни мнения за любовта:

"Истинската любов е изначално състояние на всички живи същества и най-могъщата сила на Вселената – положение на безтегловност и безгранична свобода. Ако обичаш истински, няма да те е страх от нищо и ще спреш да се влияеш от обременения си разум, който непрекъснато иска нещо от теб и винаги е недоволен. Обичай от цялото си сърце, ще достигнеш до абсолютното блаженство, а за него не ти трябват нито пари, нито телевизия." (Rock Your Life, стр. 207)                  



Рудолф след 37 г. брак с жена си Маргарет една вечер докато се намирал на турне в САЩ му се обадила по телефона и поискала да се разведат, понеже й щумнало, че иска да направи нещо в живота си. Той си намира по любов една 22 годишна красавица 31 г. по-малка от него, фотомодел и двамата наистина се обичат, женени са от 2003 г. и имат син на име Ричи. В някои от немските списания взимат интервюта по този повод и получават писма от читатели. В книгата си той разказва за някаква жена, която пишела раздразнено по някои въпроси:

"Още по-силно бе раздразнението й от едно друго мое изказване в интервюто. Бях споделил, че не бих могъл да си представя отново да заживея с жена по-възрастна от 40 години." (Rock Your Life, стр. 251)

                            

"Две години по-късно отидохме на двуседмична почивка в санаториум с Аюрведа-терапия. Една сутрин рецепционистката дойде при нас и ни предаде писмо от пациентка. която току-що си заминала. С Таня се спогледахме и отворихме плика, като първоначално реших, че става дума за най-обикновена поща от фен на Scorpions, но след първите редове с изненада установих, че автор на бележката е същата жена, която навремето беше изпратила онова гневно читателско писмо до редакцията на "Бунте". Наблюдавала ни през последните дни и останала приятно изненадана от топлите ни и сърдечни отношения. Видяла с очите си и усетила, че между мен и Таня гори споделена, хармонична и истинска любов и сега, след като вече знаела как стоят нещата в действителност, се чувствала ужасно заради прибързаната реакция. Не била права да ме обвинява в каквото и да било и молеше за прошка, защото думите не били продиктувани от сърцето й, а от объркания й разум." (Rock Your Life, стр. 251-252)

Освен че има хора, които са си един за друг (независимо от това дали го знаят или не) и че само при определени хора се получава – не можете просто да вземете двама души и хоп голяма любов, все пак могат да се обобщят някои елементарни правила в любовта, изисквания, условия при които се случва истинската любов. При мъжете и жените те са различни, но общото и за двата пола са: почтеност, морал и чест. Мъжете и жените се различават. Те се различават и в любовта. Различат се дори и по времето, когато да могат да създават семейство или да раждат деца. При жените времето е ограничено, а при мъжете – не.

Всички жени не са еднакви, като шишета или буркани произведени по калъп, но са различни. Различават се, както на външен вид, така и като поведение, начин на живот, морално - ценностна система или липсата на такава, добродетели или поквара, различен характер и мн. др. А от гледна точка на любовта и морала най-общо казано жените биват моногамни и полигамни. Ако трябва да бъдем честни, когато става дума за любов, то любов има единствено сред моногамните жени. Не всички моногамни жени се женят по любов, това е индивидуално, но любов при жените е единствено първото им влюбване, първият мъжки индивид в живота им, към когото изпитват истински чувства. Докато първото влюбване в ранна или тийнейджърска възраст в повечето случаи е истинско или дадено свише, то при по-късни връзки нещата могат да бъдат манипулирани. Така или иначе всяка жена помни цял живот първото си влюбване. При първото влюбване има фотонно излъчване на микролептоните полета в биополето. Един от законите в биоизлъчването е, че по-силният фотонен признак измества по-слабия и така в потомството се запазват антропологически свойства и признаци на първата любов (ако е била силна), които могат да се запазят и през поколение. И физиологически е невъзможно жена да се влюби по същия начин, както при първо влюбване. 
Тази част от жените, които могат да обичат са с един единствен мъж цял живот, а не с втори, трети или 50-ти. Това са качествените жени. Докато полигамните, неморални жени, които карат с различни и си ги сменят са второ, трето качество – лоши жени. Жените които не са с първия мъж и не са по първо влюбване са общи и в повечето случаи бройкаджийки.

Преди 3-4 десетилетия на запад са направени социологически изследвания и според психо-социалното поведение и начин на живот тийнейджърките и младите жени са разделени на няколко основни типа. Най-добрите са определяни, като тип пепеляшка, които държат на семейните ценности, не излизат с различни, не си ги сменят и държат на любовта и създаването на семейство по любов (по първа любов, не с 2-3-ти или 10-ти), добри домакини са и са подходящи за семейство и отглеждане на потомство. Сред този моногамен тип жени са възможни и случаите на истинска голяма любов.
А от всички най-лоши видове са купонджийките – тези които се движат на компании и постоянно около тях има доста момчета или мъже (не един единствен мъж). В резултат на наблюдения на животите на такива жени, учените са стигнали до заключението, че от този сорт момичета не стават добри жени и са неподходящи за съпруги и не създават добри семейства. Но някои неща са условни и доста зависи, какви са хората от обкръжението им и разбира се моралноценностната система на конкретната личност.

Полигамните жени биват няколко различни вида. Някои все пак имат частична морална система и се пазят девствени, но повечето oт полигамните момичета и жени биват класифицирани, като проститутко-курвенски тип (с изключения, при възникнали независими от тях условия, примерно годеникът им или съпругът им докато са млади под 30 г. отишъл на война, не се върнал и след това потърсили друг). С начина си на живот различните момичета и жени са избрали, какви да бъдат. Така лошо възпитаните, нямащи вътрешно усещане за правилно и неправилно и липса на чест и достойнство сами са си решили да бъдат общи (лоши жени), да си ги менкат и да карат с различни, което е мерзост пред Господа.

"Развратените по сърце са мерзост Господу, а непорочните в пътя си са угодни Нему" (Притчи 11:20)

Полигамните са характеризирани, като непостоянни, за временно ползване наричани с десетки подигравателни епитети, като: фурнаджийски лопати, еднодневки, оборотни, пачаври, прошляци, изпаднали и т.н. Тъй като момичетата и жените от този сорт не държат на първа любов,  някои от тях, които не различават добре любов от блудство (курвалък) понякога лицемерно казват: "Ще обичам, когото си искам", смятайки, че могат да извъртят 5-10-20 или 50 души и пак това да е любов. Ама любов ли е това или нещо друго? То, ако можеше така и проститутките щяха да са жени, които могат да обичат, ама така ли е, или положението е доста по-различно? Полигамните жени чейнджърки не могат да обичат (ако можеха да обичат, нямаше да си ги сменят) и са по-зле от много видове животни. Над 90% от птиците са моногамни, някои за цял живот, а други, единствено ако им умре половинката си хващат нови. За цял живот са: врабчетата, косовете, големите синигери, скорците, лястовиците, качулатите кълвачи, субантарктическите пингвини, качулатите пингвини, какаду корелите, белоглавите орли, скалните орли, орлите рибари, калифорнийските кондори, харпиите, гарваните, канадските жерави, канадските гъски, албатросите, папагалите монаси, червените арове, вълнестите папагали, неразделките, сините сойки, някои видове гургулици, зеленоглавите патици, черните грифове, соколите скитници, тъпоклюните кайри, лебедите и т.н. От другите животни примерно могат да се споменат морските кончета, вълците, койотите, кучeтата динго, хиените, червените и сивите лисици, арктическите лисици, фенеките, кодиакските кафяви мечки, гибоните, тити маймуните, късоопашатите сцинкове, комодските варани, ястребоклюните морски костенурки, сините китове, скаридите богомолки, бобрите, енотите, сурикатите. Вълчицата не се върти около 2-3 или пет вълка, но само около един и ако на вълка му умре вълчицата не си търси нова, както и тя не си търси нов вълк. Така е и с качествените хора. В Библията полигамните, както и проститутките са наричани "блудници" и още "обременени с грехове женища". Полигамните – общи си нямат половинки в живота, но върволица от изреждащи им се различен брой момчета и мъже, а тази част от тях, които се женят създават семейства без семейна обич.

"А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също от такива страни. Защото от тях са ония, които се вмъкват в домовете и подмамват обременени с грехове женища, водени от различни страсти" (2 Тимотея 1-6)

Редното е всяка жена да има своя половинка в живота, но ако са си ги сменяли никога си нямат половинки, но са общи, а мъжете с които са били са поредни бройки. Първият мъж при първо влюбване за една жена е половинка, вторият четвъртинка, третият осминка и т.н. За полигамните жени всичко е временно и хората заменими. Всеки с когото са в даден момент е временен до следващия и никога не се знае, кога ще е последният. Ако случайно се омъжат (в наши дни за такива общи е случайност) никога не се знае, колко дълго ще се задържат с дадения избраник и семействата им са без семейна обич. Може 1-2 г., може 5, може 10, а може и 20 г. и тъй като такива не се съобразяват със заповедите на Бог или да спазват заръките на Исус Христос, след това продължават да си търсят нови. При такива жени любовта дори и да им се иска е нещо неразбрано и недостижимо. За да не казват, че са блудници (курви²), такива наричат поредните си бройки с думата приятелство, гадже или "любов", само че това е грях и мерзост пред очите на Бог.

Момичетата са по-влюбчиви от мъжете. По-нормалната част от момичета и младите жени искат и си мечтаят за голяма любов, за принца на техните мечти. Почти всички нормални, морални момичета държат на първото си влюбване, първата си любов и копнеят за романтика и истинска любов за цял живот - да бъдат заедно с първата си любов, първото си влюбване, а не да сменят по 20-30 души. Единствено нещастните в любовта, на които не им върви, момичета и жени и тези, които не могат да обичат и нямат морал излизат с различни, сменят си гаджетата, развеждат се и търсят нови. Неслучайно такива се определят, като проститутко-курвенски тип жени и именно някакъв % от тях стават проститутки. Ако искаха да обичат и да бъдат обичани с истинска любов не биха излизали с различни и не биха си ги сменяли, но когато се влюбят за първи път биха се старали да бъдат с обекта на тяхната любов. Не може някоя хем да е влюбена в някого за първи път, хем да излиза с различни. Ако постъпва така, това е признак, че или нещо й хлопа дъската или е изключително неморална. Сред по-лошите от полигамните са неморалните развалени и неадекватни момичета, които са били влюбени в някого, но не са следвали любовта си, а са започнали да излизат с различни, а не с първият си. Те са предателки на любовта си и са неспособни да обичат. Не може някоя да зареже първата си любов, която в много от случаите й е дадена отгоре, да се откаже от своето си и след това пак да има любов и да е вярна на някого. – Ако не може да е вярна на първата си любов, не може да бъде вярна на никого. На кого ще е вярна на 2-рия, на 3-тия? Или на 50-тия? А може би на 150-тия? Та тя още преди да тръгне с някого от поредните й бройки им е изневерила в сърцето си, дори със самия факт, че вече е била влюбена в някого и го е желаела.
Не само, че не е редното да си ги сменят и да се излиза на срещи с различни, но Исус предупреждава, че дори всяко пожелаване е грях. Това се отнася, както до мъжете, така и за жените, без разбира се собствената си или бъдеща жена, за която някой мъж има намерение да се ожени или при жените за мъж, за когото има намерение да се омъжи, не за втори, трети или десети, но за първи, първото влюбване.

"Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си" (Maтeй 5:28)

Toвa има връзка с десетата Божия заповед, където е казано, човек да не пожелава жената на ближния. И под "жената на ближния" се подразбира включително и когато мъж и жена се харесват и имат някакви чувства един към друг (имайки предвид по първо влюбване на жената) и някой друг започва да им се меси или да се опитва да излиза с дадената жена, да я покварява и по този начин да им разваля работата и това е грях и се наказва от Бог:

"Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си..." (Изход 20:17)

Ако обаче някоя не е моногамна, а е била с различни, то тя не е жената на някого, но е обща – грешница. Тя би могла евентуално да бъде нечия, ако е с първият си. Такава, която си ги сменя не заслужава да бъде уважавана от някого, тя самата себе си не се уважава, за да постъпва по този начин.В библейски времена, ако някоя, след като се омъжи се окажело, че не е девствена и е била вече с някого другиго, по заповед от Бог трябвало да бъде убита, за да се отмахне злото, блудството и безчестието, както правят сега в някои нехристиянски страни:

"...и момата не бъде намерена девица, то нека доведат момата при вратата на бащината й къща, и градските жители да я пребият с камъни до смърт" (Второзаконие 22:21)

Противоестествено е мъж да създаде семейство с жена, която не е девствена – той не може да има свои собствени деца от нея – ефектът телегония. Раждат се деца с гени от всичките й партньори и най-много от първия, а ако е била силно влюбена за продължително време и от мъжа по първото влюбване. Като се унаследяват лошите гени от поредните партньори, като склонности към заболявания и патологии. Въпреки че още от древността занимаващите се с развъждане на расови животни, като коне, гълъби и др. са забелязали телегонията, научното преоткриване и опити са направени в началото на XIX век. През ХХ век до около края на 50-те години са правени опити с хора да се докаже ефекта при хората, след което резултатите са засекретени, тъй като това би създало твърде много проблеми при много хора, които живеят неморално. От хилядолетия сред аристократическите родове се знае, че жената трябва да бъде девица и това задължително се спазвало. Именно заради телегонията в Западна Европа по време на феодалния период се разпространило неписаното правило (греховна практика) прима нокте - правото на първата брачна нощ на феодала.

 Според Библията сексуалния грях е наречен блудство и такива грешници са пътници към ада:

"Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Исуса Христа" (Ефесяни 5:5)

За общите непостоянни жени е писано, че отиват в ада:

"Стъпките й стигат до ада, тъй че тя никога не намира пътя към живота, нейните пътеки са непостоянни и тя не знае на къде водят" (Притчи 5:5-6)

Тези, които си ги сменят имат демони на блудство, непостоянство или сексуални грехове.

В християнството не е позволено да се създава връзка, ако човек няма намерение да се жени и не е разрешено да се жени за разведена жена или ако не е девствена, това е блудство и прелюбодейство. Исус казва:

"Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодейства" (Матея 19:9)

За разлика от момичетата и младите жени, които се развалят, ако започнат да се срещат с различни или си изтърват първата любов и после голяма любов при тях не става, то някои мъже (20-30%) са способни да обичат силно и истински за цял живот и при някое поредно влюбване, но пак си има морални изисквания. Не може някой мъж или момче постоянно да си ги сменя и хоп на 30-тата или на 50-тата голяма любов. Не може и да са свалячи - това е греховно и тези практики са курварски (блуднически) методи способстващи за разврат.
 Дори в известната история във Верона, която се основава на реални исторически събития преди да се влюби в Жулиета Ромео е бил влюбен в Розалина, за което споменава и Шекспир, който преразказва трагедията за пореден път (той е седмият или осмият, който преразказва случката). Цитирам Шекспир:

Бeнволио казва на Ромео:
  "На този празник твойта Розалина ще бъде роза сред една градина"
Брат Лоренцо пита Ромео:
  "И, значи, в миг изстина безумният ти жар към Розалина?"

При мъжете, които са били веднъж или два пъти силно влюбени, дори самия факт показва, че са от влюбчивия тип, които могат да обичат силно и при определени обстоятелства с подходяща моногамна мома може отново да обичат силно и тогава да изживеят голямата си любов. По разбираеми причини е по-добре мъжете да имат една жена и ако е възможно от първата в която се влюбят, но като резервен вариант, все пак съществува възможност (макар и не всеки) мъж да обича силно и истински при някое поредно влюбване. Това се потвърждава, както от живота, така и от историята и виждаме, че съществуват такива големи любови за цял живот.

Няколко от условията, за да има голяма любов от страна на мъжа са: жената да е млада и красива и той лично да си я харесва, да не е била с никого другиго по-рано (включително да не се е влюбвала), да е морална, но те не са достатъчни. Трябва и още нещо…

В случаите, когато мъж или момче дори и да излиза за първи път с момиче и да се опитва да създава първа за него връзка, ако няма нагласата от самото начало да се ожени за нея е грешник – блудник (курвар). Докато, ако някой от самото начало има сериозни намерения, но така се стича живота му по независещи от него обстоятелства и дори и да е излизал с различни може да е морален и праведник.

Всеотдайната любов между Ромео и Жулиета е възхитителна за над 1-2 милиарда души защото Жулиета не е зарязала Ромео, който й е първото влюбване, но е държала на любовта си. Ако Жулиета беше излизала и се беше пробвала с няколко души преди Ромео или направо да си ги сменя пред него дали той щеше да я обича? Само, като я разбере, каква е любовта му щеше да се обърне в омраза и презрение. Но на някои от тези, които имат проститутко - курвенско самосъзнание си ги сменят и спокойно карат с различни, не само, че не им пука за първа любов, но самата идея да бъдат с един единствен мъж в живота си и да го обичат им се вижда лудост. Те само, като видят някаква пречка или най-обикновено недоразумение биха си зарязали съвсем спокойно Ромеото, а някои биха го зарязали без никой да ги зори. Ето защо само неморални, развратени мъже създават връзки с такива и ги лъжат и използват. Има разлика и при влюбванията, но ако някоя е била много силно влюбена по първо влюбване, то по закона за торсионните полета завинаги остава малко или много свързана с обекта на първата си любов.

Не само че не можете да вземете произволно мъж и жена и да очаквате любов, но дори в полигамните общества, където мъжете имат повече от една жена, то от сред многото жени мъжете винаги си имат любима жена. Те не харесват и не обичат всичките еднакво, но една от тях е на сърцето им. Примерно любимата съпруга на Чингис Хан била Бьорте. Тя е влюбена в Темюджин (Чингис Хан) от 10 годишна. Когато врагове нападат клана Конкират и взимат хората с тях и между другото там се намирала и малката Бьорте бъдещият Чингис Хан е чакал да порасне, да дойде времето да оглави неговия клан, да ги нападне, да отмъсти за убийството на баща си и да си вземе неговата Бьорте, която го е чакала. Това е и причината да се превърне във велик войн и обединител на монголите. Но по-късно, когато Бьорте става над някаква възраст (вероятно над 32-34 г.) той си взима и още други млади жени, но за легитимни негови наследници признава единствено децата на Бьорте. При Рамзес II и Нефертари положението е подобно. Той има много наложници и т.н., но е обичал Нефертари и за него тя е била нещо доста по-различно от останалите жени и противно на всички канони виждаме в храмовия комплекс в Абу Симбел нейните изображения със същите размери, като на Рамзес II.

В Библията е посочен случай – в книгата Паралипоменон, която е допълнение към Царе, наричана още Летописи, където се споменава, че Ровоам (син на крал Соломон) е имал осемнайсет жени и шейсет наложници (жени с по-нисък статут), но една е обичал повече от всички:

"Ровоам обичаше Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници, защото той имаше осемнайсет жени и шейсет наложници" (2 Паралипоменон 11:21)

В Стария завет Господ разрешава мъжете да си взимат по две жени, а на владетелите специално забранява да си взимат много жени, но почти всички не се съобразяват с тази заповед и съгрешават спрямо Бог. Соломон има харем от 700 жени и 300 наложници (3 Царе 11:3), но както виждаме от книгата Песен на песните в някакъв по-ранен период, докато са били по-малко и той си е имал любима от тях, спомената като суламка, тоест от селцето Сулам (Стълба):

"Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, и безброй девойки; но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си" (Песен на песните 6:8-9)

"Върни се, върни се, о суламко; върни се, върни се, за да те погледаме" (Песен на песните 6:13)

При даването възможността на мъжете, ако искат да си вземат едновременно втора жена в Стария Завет Господ дори предвижда, че едната от тях може да бъде любима, а другата не. По тази причина дава допълнително заповед за наследството да бъде двоен дял на първородния, независимо от това дали е син от любимата или нелюбимата жена:

"Ако има някой две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му народят деца – любимата и нелюбимата, и ако първородният син е на нелюбимата,
тогава в деня, когато дели между синовете си имота си, не бива да направи първороден сина на любимата наместо сина на нелюбимата, който е истинският първороден; но да признае за първороден сина на нелюбимата и да му даде двоен дял от всичкия си имот; защото той е пръв плод на силата му; нему принадлежи правото на първородството." (Втор 21:15-17)

В християнството е прието всеки мъж да има една жена, но през XVIII век във Великобритания след издаването на книгата Thelyphthora, or A Treatise on Female Ruin от 1780 г., чийто автор е пасторът Martin Madden се дискутирало дали да позволят двуженството, за да се спре по този начин проституцията .

                                                  
 
Едва ли са достатъчни само няколко думи да се опише, какво е любовта, но може да се каже че любовта от една страна е чувство, но не само, тя е много повече, тя е и морален принцип на живот с обединението на мъжа и жената в едно.

С коя обаче някой мъж може да бъде едно? Може ли да бъде едно, ако жената е била с другиго преди това, ами ако са били няколко или 20-30 души? Не, истината е, че такива жени никога няма да бъдат едно с евентуални следващи бройки. Такива са общи. Те са общи за всички мъже, с които са излизали, ходели или са били влюбени. А момчетата, мъжете, в които са се влюбвали, с които те са се срещали, ходели, спали или са се омъжвали помежду себе си се падат баджанаци ("баджанак" се използва и за помежду  мъже женени за сестри).
Редното е всяка жена да си има половинка, но тези, които си ги сменят нямат половинки в живота си, но поредни бройки, независимо от това, как си ги наричат. Първото момче или първият мъж за едно момиче в което се влюби за нея е първа любов и единствено той се явява за нея половинка. Ако има втори той е четвъртинка, третия е осминка и т.н.

"Защото не ги ли направи Той едно - една плът, в която е духът? И защо една? За да очаква Божие потомство. Затова пазете се в духа си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си! Защото мразя напускане, казва ГОСПОД, Израилевият Бог" (Малахия 2:15-16)

Като изключим случаите на невъзможна любов, когато нищо не може да се случи по независещи фактори на дадения човек, то Господ е против всеки, който не е с първата си любов и се е прехвърлил на други или още по-лошото направо излиза с различни и си ги сменя. Въпреки че е казано в друг контекст (спрямо църква), то следният цитат е доста ясен:

"Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и действай според първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро], и ще дигна светилника ти от мястото му ако се не покаеш." (Откровение 2:4-5)

Така че тези, които не са с първата си любов са изпаднали и дразнят с поведението и начина си на живот Господ.

Жените, както изясних са основно два вида:
1 Mоногамни, добри жени, които създават връзки и семейства по първа любов. И единствено сред тях са добрите семейства и случаите на любов за цял живот. Това са качествените жени. (В моята родина през последните 30 г. около 75% от девойките са моногамни)
2 Полигамни, неморални, второ-трето качество, лоши жени, които карат с различни и си ги сменят. Грешници нарушаващи 10-тата и в повечето случаи и 6-тата Божия заповед (Изход 20:14, 20:17) и имат демони. Те не могат да обичат истински и са нещастни в любовта и семействата, ако се опитат да създадат такива. Повечето подобни, които са до около 75-80 % в България през последните около двайсетина години не сe омъжват. Ако се омъжат спокойно се развеждат. Не държат на първа любов и не знаят, какво е значението на думата "любов", която бъркат с "курвалък", "похот" и "разврат". Te не могат да обичат или дори не искат да обичат, но в животите им имат върволица от различен брой момчета и мъже. Ако искаха да обичат и да бъдат обичани с истинска любов не биха излизали с различни и не биха си ги сменяли, но когато се влюбят за първи път биха били с обекта на тяхната любов или вместо да започнат да излизат с различни преди да са се влюбили, просто биха изчакали да се влюбят и след това да бъдат само с обекта на любовта си. Te сa непостоянни и всеки "последен" е до следващия и никога докато са живи не се знае, кога отново може да има следващ. Те не знаят, какво е значението на думите: романтика, чест, достойнство, морал. Има закономерност. – Ако някоя не може да бъде вярна на първата си любов, не може да е вярна и на следващите бройки. Такива момичета и жени са непостоянни и за тях момчетата и мъжете са временно преминаващи независимо колко се задържат, дали ще са 2-3 дни, седмица, месец-два, 3-5-11 или 20 години. Именно заради непостоянните полигамни жени, които си ги сменят преди 12-13 г. обявиха любовта за болест:

 http://ernest.blog.bg/drugi/2011/10/25/liubovta-klasificirana-ot-uchenite-kato-quot-bolest-quot.841395

Много от полигамните са с проститутко - курвенско самосъзнание и считат Ромео и Жулиета или Принц Курам и Мумтаз Махал (Таджмахал) за откачени – в двата случая жените са моногамни. Но всички случаи на любов за цял живот са само и единствено сред моногамните жени. Общите не биха чакали никого, както тях и спокойно биха си заменили Ромеото или принца с различен брой други, тъй като за тях такова нещо, като първа любов и моногамия нищо не означават, понеже не могат да обичат и при това имат и морален проблем с Господа и неговите повеления. Ако означаваше и ако можеха да обичат истински и трайно, когато се влюбят за първи път, то биха били само с първият си и единствен. Нечестивите общи жени блудници не разбират, как може да бъдат цял живот само с един единствен мъж и да го обичат. Те не могат така и за тях това е някаква глупост. Сърцата им са празни, а душите им са червиви и грозни – пълни с опашка от различни момчета и мъже и меко казано са гнусни. На всичкото отгоре след време такива получават и своето заслужено наказание от Бог за неморалния и греховен живот, който водят.

"Ще накажа света за злината им и нечестивите за беззаконието им" (Исая 13:11)

С калпави полигамни момичета и жени истинска любов не става! Дори и Господ е против тях:

"Но имам това против теб, че си оставил първата си любов." (Откровение 2:4)

Няколко елементарни правила в любовта

Относно жените в любовта:

1 Не се създава връзка и семейство с девойка/жена, която не харесвате - ще бъдете цял живот с нея. При истинските любови мъжът се влюбва в такава, каквато харесва.
 
Жените имат няколко основни типа тела: стройни - обикновени, стройни красиви женствени с красиви пропорции, стройни малко и повече кльощави, слаби високи - щъркелови, трътлести, малко пълнички или повече деформирани свински тип, пълни с глямо одебеляване в различни части на тялото, понякога в уродство, много пълни Джаба. Освен красиво лице, стандартите за женска красота на пропорциите на фигурата са 90 гърди 60 талия 90 ханш, но може да се приемат и с по 2-3 см по-малки или с по 1-2 см по-големи циците. Но не всички мъже имат правилни критерии за красиво и грозно и не всички харесват едно и също, а сред различните народи и култури има различия. Поне 80 или повече % от чернокожите африканци харесват жени с доста големи задници, а повечето и да са въз пълни. От там това е навлязло и в рап / хип хоп културата и в САЩ има по 17 - 24 000 жени годишно, които си правят операции за уголемяване на задника и за десетилетие има 12 смъртни случая, но продължават понеже се смятат за по-красиви. Тази психопатска изродщина произлиза от древен езически, демоничен култ от Намибия. Тенденцията по големите задници се разпространява, както сред афро-американките, така и в хип хоп/ рап средите и в световен план през 2020 г. са направени 396 105 операции за уголемяване на задниците. Някои не са доволни и си правят по няколко операции, примерно 160 кг. Наташа Краун е дала 150 хиляди долара за уголемяване на задника. В Мавритания, ако жената е под 120 кг. се счита за грозна, а дебелите за красиви, което важи за много народи в Африка. А в много от страните от Северна и Централна Азия хората харесват жени с почти свързани вежди и по време на сватбите традиционно се изрисуват двете вежди в една. В една област в Индия жените целите се татуират да са грозни понеже в миналото ги нападали и им взимали жените. При няколко народа в Азия и Африка жените си слагат гривни за удължаване на шиите, като жирафи, които достигат над 20 см, до 30, а понякога и повече см. Жените от африканското племе мурси си пробиват долната устна и поставят кръгли големи предмети и смятат това за красиво. Жените на масаите си слагат големи кръгли неща в долната част на  ушите и считат това за красиво.

                                           

                                     Жена от племето падаунг в Мианмар (Бирма)



Девойка от Мианмар, която все още не е успяла да нареди много обръчи на врата си, които могат да станат три пъти повече след време

                             

                         Жена от племето недебеле носеща изиголуан на врата си

                       

                                                   Жена от племето мурси

                             

                                       Жена от Таджикистан със свързани вежди

                                                       

                                        
     
                                           Разширенията на ушите при масайките

                                         

Уродството - дефект, което афроамериканките и рапърите в САЩ смятат за красиво

2 Жена/ девойка не се сваля - това са курварски прийоми за тази част от мъжете, които не ги харесват девойките и искат зорлян да докопат някоя, която не им се полага свише. Когато има истинска любов няма нужда от курварски похвати, но просто трябва, ако не се познават да се запознаят и след това всичко се подрежда само. По-правилно е жената да направи първата крачка.

3 Ако някой иска истинска любов, не се интересува от общи и кокетки, които са с различни - те не могат да обичат истински.

4 Жената трябва да е девствена. В миналото са се омъжвали от 14-15 г., но сега ходят на училище и е желателно да не се създават връзки с под 17 г. и над 22-23 г. девойки.

5 Никога не се преследва жена. Ако някоя не знае, какво иска, ако няма морални устои или не може да обича трайно от първо влюбване, то няма, как да стане истинска любов.

Относно мъжете в любовта:

1 Мъжете в различните страни са различни типове, но в България поради липсата на вяра в Бог и морал над 70% от мъжете не им пука много за любов, но просто да си хванат някоя. Около 70% в България ходят по проститутки и около 75% изневеряват.

2 Ако някой мъж още от самото създаване на връзка целта му не е да се жени, това означава, че няма морални устои и е с блуднически (курварски) възгледи. Но това важи само, когато става въпрос за морални моногамни жени. Ако има такива намерения към някоя, която си ги е сменяла - това е признак, че нещо не е наред. Моралните мъже не харесват момичета и жени, които си ги сменят.

3 Ако не е по някаква голяма любов (което в България е рядко явление), то е желателно да не се създават връзки с мъже под 18 г. Моралната част от мъжете, до над 85% започват да създават връзки над 18-20 г.

В изследването на проф. Гордън от Великобритания, резултати от което са публикувани в "Дейли мейл" обхванало 1 500 мъже и жени на възраст между 16 и 86 години е установило, че англичаните се влюбват средно 3 пъти в живота си, докато дамите на Острова – само по веднъж. Тук аз мога уточня, че в подобни изследвания взимат участие най-различни типове хора. Също така в различните държави, региони и културни общности преобладават различни видове манталитет, култура и морално-ценностна система. Така например сред доста от североамериканските индиански племена е имало строг морал. Момичетата са можели да видят своите избраници (любими) единствено по случайност. Мъжете е трябвало да се покажат, като ловци и войни и повечето са се женели над 30-32 г., а жените са били най-често около 15-17 г. Сред сиуксите и блекфут мъж е можел да си вземе втора или трета жена, като при повече от половината случаи тя била по-млада и правeли това, когато първата стане на по над 30-32 г., предимно сред по-силните войни. Така които искали си взимали втора, трета или четвърта жена, но съответният мъж нямал право да напусне някоя от жените си. Ако някой дръзнел да постъпи така го прогонвали от племето и той бил обричан на смърт, тъй като сам трудно би могъл да оцелее в природата, а никое племе не би го приело.
Друг пример, който мога да посоча е за Волжките българи. През Х век багдадския пътешественик Ахмет Ибн Фадлан пише за Волжка България, че спазвали строг морал и че мъжете и жените не прелюбодействат. Ако бъдат заловени такива се наказвали, като ги връзвали между четири стълба и ги разсичали, а след това окачвали месата им по околните дървета.

Започвайки от Средновековието в по-голямата част от Европа от около XI – XII до началото на XX век за благородническата класа е съществувал така наречения етикет (думата от френски се появява през XVII век, а на английски се ползва code) и мъжете са знаели, че не трябва да ухажват повече от една жена (за която и имат намерение да се оженят), което важало и за младите дами. Мъжете и жените, които флиртували и излизали с различни са били за срам и на родителите си, които не са ги възпитали, както трябва. За да бъдат възпитавани добре, девойките от ранна тийнейджърска възраст от около XVIII век до първите две десетилетия на ХХ век са съществували девически училища, един вид школи, където учели, как да бъдат дами и да се държат в обществото.

                                 

Още преди около 4 400 г. в древен Египет са съществували норми за поведение, един вид етикет, както може да се види от Поученията на Птахотеп. В Европа след откриването на печатането през 1528 г. във Венеция излиза книгата във формата на диалози Придворният от Балдасаре Кастельоне, от която научаваме за нормите в обществото и дворцовия живот по онова време. Няколко века по-късно започват да се издават книги наръчници за добро поведение в обществото и този период със спазването на етикета от мнозина се счита за романтичен с чисти взаимоотношения и добър морал между мъжа и жената.

Около ХVII – XIX век дори се появяват напечатани наръчници за държаниe в обществото и предстоящото семейство. Един такъв наръчник е книгата Marriage guide for Young man от 1883 г. съставена от 338 страници на George W. Hudson, която поради големия интерес се преиздава и до момента.
Ако девица била влюбена в някого и по някаква причина не могла да се омъжи за него, след това никой от добро семейство не я искал, ако знаел това. Тъй като при такива взаимоотношения обикновено имало и размяна на любовни писма между двамата, след време понякога имало случаи на изнудване, ако някой се докопал до някое от писмата между тях. Ако се разчуело, никой от добро семейство не искал да се ожени за такава. Дори в случаите на вече сключен годеж и предстояща сватба, ако се разчуело нещо подобно или откриело писмо, мъжете се отказвали да се женят за такива. 

Сред мъжете и жените са били разпространени и дуелите. Не се знае от кога съществува тази практика, но първият по-сериозен документиран кървав дуел между жени с ками до смърт и на двете е от Италия от Миланския манастир св. Бенедикт от началото на XVI век. На 27 май 1571 г. две дами от аристокрацията помолили стая, където да се помолят. След чутия шум, когато монахините отворили плахо врата видели двете в кръв на земята, едната вече мъртва, а другата умираща. След този случай женските дуели бързо се разпространили в Италия и Франция, а след това и в Германия и Великобритания. Първият известен дуел между жени в Италия е от късния Ренесанс от 25 май 1552 г. в Неапол между Диамбра ди Патинела и Изабела де Карази в присъствието на маркиз Франческо Фердинандо Д" Авалос. Те се биели за сърцето на мъж на име Фабио де Зересола да им обърне внимание, но до нас не е достигнала информация, коя е победила и се е омъжила за него. Единствено от картината, която пресъздава историческо събитие ни става ясно, че едната е била блондинка, а другата брюнетка.

           

Неаполският дуел между жени толкова се бил запомнил сред хората, че 84 г, по-късно през 1636 г. испанският художник Хосе де Рибейра нарисува в Неапол картината Combate de mueres (Битка до смърт).

За разлика от мъжките дуели, където често се биели до първа кръв, според статистиката от онези времена от 10 дуела фатално завършвали 4, то при жените страстите били по-силни и от 10 дуела със смърт завършвали 8. Понякога по време на боя в битката се включвали и техните секундантки.
През XVI век дуелите между жени станали толкова масови, че през 1566 г. във Франция били забранени, но въпреки забраните продължили през следващите три века и половина с пълна сила. Първоначално в Германия и Франция жените се биели полуголи до кръста, а след време във Франция започнали да се дуелират чисто голи. По-късно при дуели в края на XIX и началото на XX век, при които често се стреляли с пистолети отново започнали да се бият облечени.

Във Великобритания дуелите са забранени през 1819 г. В Русия женските дуели стартират през XVII век по времето на Екатерина. През 1765 г. е имало 20 женски дуела, като самата тя е присъствала, като наблюдател на 8. Не е известно дали в Русия стават толкова масови, както в Западна Европа сред аристокрацията, но при по-ниското съсловие е имало само обикновени сбивания за мъже. Самата Екатерина, когато е на 15 г. през юни 1744 г. се бие в дуел с втората си братовчедка принцеса София Фредерика Аугуста фон Анхалт - Зербст Дорнбург..
                           
Почти всички са чували за кардинал Ришельо от повестите за тримата мускетари. Преди да стане кардинал, обаче за херцог Ришельо през 1624 г., когато той е на 39 г. две млади дами от висшето общество се дуелират за него. Това са Маркиза де Несле и Херцогиня де Полигнак, които се бият в булонската гора и той по-късно го споменава в мемоарите си, тъй като дуелът между двете имал исторически характер. Дуелът не е прекалено кървав. Херцогиня Полигнак побеждава, като ранява с шпага маркизата в ухото.

                     

           Графика на женски дуел от Charles Cros от втората половина на XIX век

Последният добре известен дуел между жени от висшето общество за мъж е от 1900 г. в Мексико. По време на бал Марта Дуран забелязала, че нейният любим Rafael Riquelme хвърля погледи към Хуана Луна и се разбрали с дуел да се реши чий ще бъде мъжа. По време на дуела Марта била неколкократно намушкана, но въпреки, че не се давала се наложило да се откаже от Рафаел. Тъй като отишла на лекар и полицията научила за случилото се и двете ги арестували и вкарали на топло. Това е последният известен дуел, но с това дуелите между жени за мъж не са приключили, просто тях са ги хванали и затова и ние научаваме за този дуел, а следващите не са.

Така че въпросът е не само някоя да държи на първата си любов, първото си влюбване до край, но ако се наложи да се бие за любимия си. Колко жени наистина могат да обичат толкова силно?
 
При тези жени, които не създават семейства по първа любов какво се случва?
Ако е просто така, за да имат семейство, понеже смятат, че им е време – те могат и да имат добре функциониращо семейство, ако се придържат към морална ценностна система, но няма такова нещо като "голяма любов", а просто връзка по взаимосъгласие и решение да са заедно. Когато и мъжът и жената са си ги сменяли, ако в началото са изпитвали чувства, след известно време те изчезват (обикновено след 1 година, до година и половина) и остават просто привързаност или навик да се живее с някого. Те могат да си изневеряват (мъжете до 70%) или да не го правят. Такива семейства най-често имат няколко кризисни периода на връзката си и понякога се развеждат, друг път си кютат, примерно заради децата, но не са истински щастливи. Първият кризисен период е около третата година. Статистиката за 2021 г. показва 910 разведени жени между 25-29 г. Следвашите кризисни години са между 7-8 и 11-12 г. А, ако не са се развели, като минат между 8 и 11 години хората си омръзват. (При истинската любов не си омръзват!) Те вече си знаят всички навици и недостатъци. Ако са направили още и грешката да са в близка възраст³ – малко повече от половината случаи (в световен план), когато мъжете станат на 40-50 г. се развеждат. За 2021 г. в страната има 3 385 разведени жени между 40-49 г. На 39-45 г. вече не са привлекателни, а към 42-45 г. повече от половината не могат да раждат и влизат в менопауза и 50% от мъже си намират някоя млада. Mомичетата (жените) са повече от мъжете и по тази причина сред много народи в миналото е било разпространено многоженството, сега е само сред една трета от населението на света и по този начин се избягвали разводите и напусканията. Просто по-възрастната жена приемала старшинство сред другите жени и разпределяла повинностите в семейството и на местата, където се практикува многоженство продължава да е така. В наше време от различни вещества в храните, пластмасовите опаковки за пакетиране на храните и течностите за пиене и т.н. в Европа, Америка и други страни вече от 20-тина години се раждат по-голям брой момичета от момчета.

Любов има единствено за моралните хора, а другото, както и да си го наричат е далеч от любовта.

Да, за истинската любов няма нито ден, нито час и някакъв си 14 февруари не е ден на любовта, въпреки че някои неразумни хора се опитват да се натегнат на някого на този ден. Най-шантавото е, че такъв "св. Валентин", какъвто в миналото са приемали римокатолиците в календара на светците си не е съществувал с измисления Валентин, който уж бракосъчетавал римски войници през III век и римокатолическата църква преди повече от половин век по време на втория ватикански събор се отрече от него, като чисто митологичен и го премахна. И как може някой да чества нещо, което го няма? Хем не е с римокатолическо вероизповедание, хем чества бивш никога несъществувал римокатолически светец. А какво се случва след 14 февруари? Любовта свършва ли? За тези, които могат да обичат всеки ден е ден на любовта!

Относно лъжите и измамите за св.Валентин, 14 февруари, историята на сватбите и др. теми свързани с любовта четете книгата ми "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества" – луксозно издание с десетки цветни илюстрации с корична цена 9 лв, нова 12 лв. За поръчки ernest@mail.bg Желаещите могат да я получат с автограф.  

                          


Препоръчителна е серията ми от постинги за любовта:

https://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2014/02/07/.1131334
https://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2015/06/25/ima-li-vechna-liubov-4-chast.1371598

=============================================================

¹ Кралят Владислав IV Ваза (на български изписват неправилно фамилното име Васа, но на полски е Ваза) се жени през 1637 г. на 42 г. за 16 г. по-малката от него Сесилия Рената, дъщеря на император Фердинанд II. Тя умира през 1644 г. по време на раждане на мъртвородена дъщеря. На следващата година Владислав IV се жени за Мариа Гонзага - дъщеря на наварския херцог Карло I Гонзага.

² Учените изследващи въпроса безпристрастно заявяват, че курвалъка е заболяване – психическо нарушение, което може да се лекува, а според Библията, християнството и юдеизма това е грях и такива хора имат демони. Могат да им се изгонят демоните, но практиката доказва, че те трябва също така съзнателно да вземат решение да не правят съответните неща. Трябва още да се уточни, че в случаите, когато някоя е била влюбена в някого и по някаква нейна причина или неин гаф са я отрязали и тя веднага започне след това да излиза с други момчета и мъже, това е обикновено избиване на комплекси, но ако са повече от 2-3 души, примерно 5-10-15 за период от 2-3 г. това вече е не само курвалък, но и признак на психически проблем наричан личностно разстройство.

³ За да има добре функциониращи семейства, независимо дали по любов или не, освен че хората трябва да са морални и жената да е моногамна, желателно е да има разлика във възрастта между мъжа и жената поне 6-7 г. или по-голяма. По тази причина в много страни има законови ограничения при ранните бракове. Примерно на жените да са от 15 г., а мъжете от 18 г., или жените да са от 18 г., а мъжете 21 г. В България до началото на ХХI век (2007 г.) имало задължителна военна служба и докато 80 % от жените, които не отивали веднага да учат във висши и полувисши учебни заведения се омъжвали на 18-20 г. (до 1992 г. всички ако не са женени или омъжени са плащали ергенски данък*, не е ясно от каква възраст е важал, май от 20 г.), то мъжете започвали да се женят едва няколко години след излизане от казармата. Така се поддържал баланс на минимум 4-5 г. разлика във възрастта между мъжете и жените при около 60% от населението и поради малката разлика 50% се развеждали. А мъжете, които били приети да учат висше от 90-те отивали в казармата след завършване на образованието и над 10% излизали от казарма на 25 г. и 30% от тях си хващали 17-19 г. девойки. А някои кандидатствали и учели след казармата и едва към 27-29 г. започвали да създават семейства.

Още една важна особеност - от древността са забелязали, че ако мъжът е по-голям, а жената млада и имат поне 20 г. разлика във възрастта се раждат умни деца.

Освен че около 95% от жените над 42-43 г. отдавна са изгубили атрактивността си (60-70% не са атрактивни над 25 г.), то над 70% са в менопауза и не могат да раждат. А на всичкото отгоре вече от 12-15 г. насам от различните отрови в храните (ГМО и др.), козметиката и в над 90% от ваксините (от около 30-35 г. насам) и добавяните вредни вещества в цигарите се получава ранна менопауза на 26-27 г. или въобще загуба на фертилност, която е достигнала близо 30% от населението. Учените твърдят, че ако някоя жена е пушила 5 г. вече не може да роди напълно здраво поколение, но с патологии, склонност към такива или към различни заболявания и 90% от безплодните са от тези, които пушат или са пушели над 5 г. (през соца в българските цигари не е имало такива химии, както в западните). Също над 99% от хората, които пушат над 2-3-4 цигари на ден не могат да обичат трайно.

ne viarvam na nikogo i na ni6to. obezceniha se stoinostni ne6ta . podlojiha dinena kora na nai- 4ove6ki principi

Този постинг е за поучение. Пак не ми стигна мястото с капацитета за пост. Някои от тези, които не са в правия път, ако е на време може да решат да се поправят, а другите, да имат предвид как реално стоят нещата и да не тръгват по лоши пътища.

Неморалните полигамни лоши момичета и жени са нещастни в любовта. Те са общи и си ги сменят и немогат да обичат и си хващат бройки наричани "приятели" или "гаджета" и не се омъжат. Около само 15 - 18% до 30-32 г.

Не може някой да е нормален (а не психопат), да е с обща и да не му е гадно и да й брои бройките преди него и да не я ревнува.

Данните за сключили бракове в страната за 2022 г. са 26 013, а развелите се същата година, тоест, които хич не се обичат и не се понасят, но са живели без любов (не са омъжени по първа любов) са 9 525 семейства.
Омъжените межу 18 и 19 г. девойки са 1 331, докато момчетата на 18-19 г. са 418 и се оказва, че 913 девойки са се омъжили за по-големи мъже.
Омъжените межу 20 и 24 г. девойки са 4 767, а мъжете на същата възраст са 2 970, така че около 1800 девойки са се омъжили за по-големи мъже.

През 2021 г. в България има 26 620 бракосъчетания. Омъжените жени между 18 и 19 г. са 1506 жени, а мъжете на 18-19 г., които се женят са 223 (повечето години са по 100-180 мъже).
Омъжените на 20–24 г. жени са 4 806, а мъжете на 20-24 г., които се женят за жени в същата група са 1 502.

Омъжените от 25 до 29 г. са 6 264, а мъжете женени от 25 до 29 г. , които се женят за жени в същата група са – 2 123. Така излиза, че от 20 до 29 г. се женят по 3 600-3 700 млади мъже за жени в същата група, а останалите се женят за по-големи жени, което е извращение и противоестествено. A по около 7 000 млади жени се омъжват за по-големи мъже.

Мъжете от 18 до 29 г., които се женят са по около 5-9 хиляди годишно. Това са мъже от 11 г. на раждане, където са родени по 31-34 хил. на година, тоест от около 360 хиляди мъже от 11 г. се женят само по 8-9 хил. И това е по-малко от 3% от мъжете.

През 2022 г. са родени 56 596 деца, от които 22 704 са брачни и 33 892 извънбрачни копелета на родители неспазващи семейните ценности, които явно не се обичат и гледат на връзката си, като временна. В моя град примерно има родени 138 деца, от които 49 брачни и 89 извънбрачни копелета.

Да уточня, че не пиша тези неща за моногамията и първата любов (при жените), просто така понеже, виж ти имало и такова нещо или понеже в личен план приемам за себе си единствено такива морални, стройни и красиви девойки (независимо от това дали ще искат да се бият за мен, е случвало ми се е няколко пъти), но понеже това са природни закони и закономерности и такива са изискванията от висшата сила - Бог.

А това което казвам с хората, които пушат по над 2-3 или максимим 4 цигари на ден са научни изследвания и аз не пиша тези неща зашото съм непушач и родителите ми са непушачи, и е нездравословно, а за да мога да помогна и да освестя хората, които имат проблеми това, ако може подрастващите да избегнат този порок, а родителите им да имат предвид и да ги предпазят.