Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2019 16:16 - Taйни и загадки. На път да бъде отворена Портата на Боговете (Амару Меру) в Перу
Автор: ernest Категория: Други   
Прочетен: 2382 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 19.06.2019 20:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Вече бегло съм споменавал за съществуването на врати към други измерения или светове. До този момент тези явления са слабо изучени, но вече започва да има напредък. В района на Перу има поне 4-5 врати към паралелни реалности или други светове. Според твърдението на индианците вратите са 4 и образуват кръст около езерото Титикака. Една от тях е Амару меру, чието име означава Вратата на боговете. Някъде в околността около нея се знае, че има и втора врата.

image

Вратата на боговете Амару меру се намира в Пуерта де Хаю Марка, недалеч от езерото Титикака в Южно Перу, на 35 километра от град Пуно и представлява вдлъбнатина в скала с височина два метра. В центъра на вратата има малка, кръгла кухина, чието предназначение вероятно е място за поставянето на устройството за нейното отваряне.

image

Амару меру наподобява, нещо като гигантска ключалка

За Вратата на боговете се знае, че се отваряла посредством специално устройство направено от злато (или златист материал) и вероятно има така наречените пазители. Според древните легенди от Вратата на боговете идвали същества, които имали 4 пръста и ципи между пръстите, а хора, които отивали в техния свят и се връщали идвали с големи знания. Твърди се, че от време на време продължават да идват същества излизащи от вратата. А зоната е забранена за посещения от правителството, заради вратата водеща неизвестно къде. От 1996 година до сега в района може да се допусне само, човек със специално разрешение.

В една легенда се споменава, че по времето на залавянето на Атауалпа1 жрецът на инките от Храма на седемте лъча на име Амару Меру – избягал от храма със свещен златен диск, известен като "ключът на боговете на седемте лъча", за да се спаси от испанските конкистадори. Жрецът се скрил някъде в планината Хаю Марка... Той се натъкнал на вратата, която била охранявана от шамани. Показал им "ключът на боговете на седемте лъча" и шаманите извършили ритуал, който завършил с магическо явление, предизвикано от златния диск. Порталът се отворил и според легендата от другата страна идвала синя светлина. Жрецът дал златния диск на шаманите и преминал през портала, като не се завърнал никога повече.

Според друга версия жрецът отишъл за съвет и след известно време се върнал и съобщил, че боговете не виждат смисъл в кръвопролитието и предлагат на инките да се преселят в други земи, извън досега на испанците. Вратата се отворила, инките тръгнали, а ключът (огромен метален диск) – бил хвърлен в езерото Титикака. Според друга версия оставил устройството на жреците на местните племена.

Да припомня и един факт, който озадачава историците и различни учени от стотици години. През 1532 г., когато испанските конкистадори нахлули в Перу и заобграждат Макчу Пикчу, когато се приготвили за атака и се изкачили се оказало, че няма никой. Намерили дори сготвена храна, която била още топла, а неизвестно по какъв начин хората изчезнали. А по-късно градът бил забравен и изгубен до ХХ век, когато е открит със самолет.

Испанските колонизатори също пишат за Вратата на боговете. В множество документи, оставени от йезуитски мисионери от XVI–XVII век, има разкази, описващи Вратата на боговете. Тя била смятана за вход или към загадъчната страна Пайити, или към приказно богат град на инките, където те пазели своите съкровища.
Нищо чудно, като се има предвид, че по онези времена дори мисионерите били обзети от желанието за придобиване на злато за църквата да акцентират на възможност за втора версия. Въпреки всичко за стотици години Вратата на боговете била забравена. Едва през 1996 година Хосе Луис Делгадо Мамани докато се разхожда в местността да търси атракции за туристите открива каменната структура със странната издълбана в нея врата. Той разказва, че от дълго време сънувал вратата и от години разказвал на роднините си за сънищата. Когато я открил всички разбрали, че това е вратата от сънищата. Също така сънувал, че се отваря и от нея излиза синя светлина. (В първия филм по-долу той разказва това.)

Инките се придържали към малко по-друга версия за загадъчната врата. Те разказвали, че Вратата на боговете е вход към паралелен свят, в който действат други закони. Най-добрите представители на инките (воини, жреци, владетели) преминавали през вратата, за да издържат някакво изпитание. Някои от тях се връщали със знания, недостъпни нито за техните съплеменници, нито за тогавашните европейци. Къде са изчезвали останалите, инките не разказвали.

А в Мексико един от ранните римокатолически свещеници описва, как веднъж нощно време успял да проследи група индианци, които отишли пред един огромен камък, отворила се врата и те влезли през нея и повече от там не се върнали. Свещеникът също се опитал да влезе през камъка, но не могъл. Вратата вече била изчезнала. В Южна Азия също има храм с врата, за която се твърди, че през нея се преминава в друго измерение. А на теритирията на съвремена Турция до езеро Ван се намира подобна врата, като Амару Меру в скала. Според легендите тази врата водела в друг свят.

Учените избрани от перуанското правителство да изследват мястото решили, че ако това изсечено нещо в скалите в Пуерта де Хаю Марка наистина е врата, за да се отвори трябва да се използва определена честота или енергийна вълна, която да отвори вратата. Когато Мамани задействал техническите уреди за целта от и към вратата се задвижили огнени енергийни кълба (подобни на кълбовидна мълния), а атмосферата около вратата станала сгъстена, като вода вождовете на местните племена аймара и уру възкликнали: Портата на Боговете се отваря.

Според думите на Мамани въздухът около вратата неестествено се сгъстил, сякаш не желаейки да пропуска човек. Усещали се електрически разряди. При самата врата се материализирали огнени топки и вихри, които започнали да се удрят в гранита. От тези удари върху камъка се появили петна от сажди, а по-късно– синкави капки течност. Докосвайки се до вратата, Мамани почувствал слаби електрически разряди, както и необичайно въодушевление. По-късно пред очите на учения започнали да изникват чудни кристални конструкции със син цвят.

Вечерта случващото се около вратата напомняло огнена феерия. Избухвали пламъци, огнени вихри, електрически разряди, облаци енергия в най-различни форми, а накрая на вратата се появило огромно изображение на човешко лице. Междувременно в лагера на изследователите излезли от строя всички уреди, включително най-обикновените фенери и изгорял генераторът. Въпреки това те останали във възторг понеже се оказва, че са на правилен път и с помощта на определена енергийна вълна може да се отвори вратата. Хосе Луис Делгадо Мамани заявява, че явно още не е било дошло времето да бъде отворена вратата от неговите сънища.

Независимо от впечатляващите ефекти, Мамани е убеден, че се е сблъскал не с изкуствени обекти или природни явления, а с други форми на живот. Той смята, че загадъчните обекти по време на визуалния контакт с учените не само проявявали признаци на способност за мислене, но и демонстрирали емоции.

image

Известна от легендите още е "Вратата на слънцето" в Пума Пунку в Боливия, която индианците директно наричали врата към паралелен свят. На тази врата виждаме от двете страни вдлъбнатини и явно нещо се поставя в тях.

На територията на съвремена Турция до езерото Ван се намира подобна на Амару Меру врата в скалите, в която също има издълбано овално пространство за поставяне на "ключ". Според легендите чрез тази врата също се отивало в друг свят.

image

Вратата на Бога в околностите на езерото Ван, по-рано наричана Вратата на Мхера. Според легендите трите вдлъбнатини на вратата символизират божествата, които можели да излизат от нея.


image

image

Вратата в градът на Мидас oтново на територията на Турция с издълбано място в нея за "ключ"

В Дрезден по пътя в миналото имало огромен камък с отвор по средата напомнящ на врата. Когато някой минел през него изчезвал пред очите на другите и не се знае, какво се случвало и къде отивал. Според Дрезденските хроники всеки пътешественик, който минел през отвора на камъка изчезвал безследно. Това довело през 1506 г. градския магистрат да вземе решението да издълбаят около този камък дълбока яма и да го закопаят. Но се казва, че и след това, а дори и сега там изчезват хора. Тъй като нищо не се губи в природата явно отива някъде и това е някакъв преходен пункт.

Един пост по темата:

http://ernest.blog.bg/drugi/2015/01/21/taini-i-zagadki-stranni-popadaniia-v-paralelni-svetove.1332091

--------------------------------------

1 Владетелят на инките Уайна-Капак преди смъртта си решил да раздели империята си между двамата си сина. Уаскар, трябвало да управлява южната част с център Куско, а Атауалпа северната със столица Кахамарка. Това води до избухване на тригодишна гражданска война между двамата братя, завършила с победа на Атауалпа, който през 1532 г. се провъзгласява за 14-ят Сапа Инка (Върховен Инка – владетелската титла на императорите).
По време на три частни завоевателни експедиции – през 1524, 1526 и 1527 г. испанският авантюрист Франсиско Писаро получава сведения за страна пълна със златото - това е империята на инките. След като получава необходимите подкрепления от Панама, на 24 септември 1532 с голяма част от своите хора се отправя на юг по приморската низина, пресича крайбрежните вериги на Андите, открива Перуанските и Екваториалните Анди и горното течение на река Мараньон. Отрядът на Писаро се състои от 62 кавалеристи и 106 пехотинци, от които само 23 имат огнестрелно оръжие. Разбрал за отслабената от гражданска война империя и използвайки помощта на завладените от инките народи, Писаро бързо навлиза във вътрешността на страната и на 15 ноември 1532 вече е в град Кахамарка. Научил че император Атауалпа, начело на войска от 80 000 воини е наблизо, Писаро го кани на среща с цел да го плени. Уверени в силата си и непознаващи до момента тактиката на измама със засадата, инките пристигат в града на другия ден почти невъоръжени и в тържествена процесия навлизат на главния площад. Използвайки разположените в засада артилерия и стрелците с мускети, Писаро устройва клане, при което са убити 20 000 инки, а Атауапла вероломно е пленен. Научил слабостта на белите към златото Атауапла предлага откуп една стая пълна със злато „докъдето достига вдигнатата ръка на изправен човек“ и две със сребро. В продължение на повече от три месеца инките събирали злато и сребро. Испанците стигнали до извода, че ако го освободят за нула време Атауалпа ще ги унищожи и преди да бъде запълнена стаята от злато провели срещу него процес. Той бил осъден на изгаряне заради войната и убийството на брат си Уаскар. Преди екзекуцията му предложили, ако приеме християнството да променят начина на изпълнение на присъдата. Атаулпа се съгласява, тъй като инките вярвали, че тялото е необходимо да се съхрани за задгробния живот.









Тагове:   религия,   наука,   история,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Много интересен материал.
19.06.2019 17:18
Поздравявам Ви!


П.П. А дали Амару меру има нещо общо с планината Меру?
цитирай
2. ernest - Не
19.06.2019 17:23
missana написа:
Поздравявам Ви!


П.П. А дали Амару меру има нещо общо с планината Меру?



Просто едно от имената на Кайлаз е още Меру. Там загадките са много, много, много...
цитирай
3. missana - Благодаря Ви за бързия и точен отговор
19.06.2019 17:33
С пожелание да напишете нови, все така интересни материали!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2662400
Постинги: 576
Коментари: 1166
Гласове: 1228
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031