Повечето хора са с тотално промити мозъци и живеят с наложени традиции без много много да разсъждават с главите си. В случая обръщам внимание върху факта, че църковната длъжност "пастир" разпространена в много от протестантските църкви съвсем не е библейска. В Библията има един единствен стих, в който се споменават различни служения и по-късните християни и окултисти инфилтрирани в църквите по време на Реформацията го използват, за да въведат тази титла. В раннохристиянската литература никъде не се споменава да съществува такава отделна длъжност. В История на Църквата започвайки от 3 книга Евсевий Кесарийски споменава над 15 пъти тази дума на латински, но като заместител на думата "епископ" или "презвитер", не като друга отделна длъжност. За по-нагледно на читателите на този постинг ще включа част от заключението ми на книгата "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества" книга втора от поредицата ми "Световните манипулации" в новия вариат за бъдещото второ издание (варианта за преводите):

   "И още повече, като се има предвид, че в ранната църква не е съществувала такава длъжност като „пастир” (на български понякога странно е видоизменена на „пастор”), която за първи път е въведена по време на Реформацията в края на 1536 г. от Жан Калвин като се базира на един единствен стих – Послание към Ефесяните 4:11 – „И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други благовестители, а други пастири и учители”, където се обобщават дейностите. Също така не са съществували и титлите „учител” и „благовестител,” което се споменава като вид дейност в същия стих. В Стария завет също се използва думата „пастири” за духовните лица – левити, но такава длъжност така и не е съществувала:

„Жив съм Аз, заявява Господ БОГ – понеже стадото Ми стана плячка и овцете Ми станаха храна на всичките полски зверове, защото нямаше пастир и пастирите Ми не потърсиха овцете Ми, и пастирите пасяха себе си, а не пасяха овцете, затова, пастири, слушайте ГОСПОДНОТО слово!

 Така казва Господ БОГ: Ето, Аз съм против пастирите и ще изискам овцете Си от ръцете им, и ще направя да престанат да пасат овцете, и пастирите няма вече да пасат себе си, защото ще спася овцете Си от устата им и няма да им бъдат за храна.” (Езекил 38:8-10)

 

В Стария завет в началните думи на 23 Псалом Бог бива наречен пастир: „Господ е пастир мой”, а в Новия завет Исус е пастир:

 

„Аз съм добрият пастир; добрият пастир дава живота Си за овцете.” (Евангелие от Йоан 10:11)

 

„А Бог на мира, който чрез кръвта на вечния завет възведе от мъртвите великия Пастир на овцете – нашия Господ Исус” (Послание до евреите 13:20)

 

Дори вярващите са наречени „стадо с един пастир”, който е Исус и всяка идея за друг пастир на базата на това изглежда еретична:

 

 „И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и те ще чуят гласа Ми и ще бъде едно стадо, с един пастир.” (Евангелие от Йоан 10:16)

 

Никъде в писанията на раннохристиянските автори не се споменава съществуването на „пастири” и такава църковна длъжност не се среща при нито един от хората в списъците на участниците на Никейския събор противопоставили се на Арий в Depositus of Arius през 325 г. На различни места в Църковна история написана на латински от Евсевий Кесарийски е използвана думата „пастир”, но по-скоро като избягване на тафтология (повторение), отколкото като длъжност и най-често се има предвид епископ, но понякога също и презвитер. В История на църквата, книга VII, раздел 27 се споменава за епископите, които се противопоставили със синод в Александрия на еретика Павел от Самосата, който считал Исус Христос за обикновен човек: „Дионисий Александрийски поканен на събора, отказа да дойде поради възрастта си и физическата си слабост, но представи мнението си по въпроса в писмо. Останалите църковни пастири се събраха отвсякъде...” В началото на следващия раздел История на църквата, книга VII, раздел 28 говорейки по същата тема споменавайки най-изтъкнатите епископи от онова време Евсевий пише: „От тях най-известните бяха: Firmilianus епископ на Кесария в Кападокия, братята Gregory и Athenodorus пастири на църквата в Понт...” В История на църквата, книга VIII, раздел 13 са посочени епископите, които стават мъченици и в 3 стих пише: „От мъчениците във Финикия най-изтъкнатите и отдадените пастори в духовното стадо на Христос бяха: Tyrannion епископ от Тир, Zenobius презвитер на църквата в Сидон и Silvanus епископ на църквата в Емеса.” В този случай с думата „пастири” се обобщават като епископите, така и презвитерите.

Длъжността „пастир” не е библейска и съвременният модел на протестантските църкви не е библейски! Както при протестантите, така и при католиците и православните, много от църковните санове са измислени по човешки и нямат нищо общо с ранната християнска църква. Тук обаче ще добавя, че за истинския сериозен Божий служител не е толкова от значение как ще се нарече, но какво в действителност върши за Бог. Макар и рядко все пак се срещат и такива протестантски църковни служители, които са се впримчили в традицията и измислената титла „пастир” и не могат да си представят как може да не се наричат така. Обикновено това са объркани хора под въздействието на фалшиви доктрини. Веднъж един пастир, който проповядва фалшиви доктрини, без да се осъзнава ми каза, че книгата ми е критикарска и не е от Светия Дух, тъй като не му харесваха изобличенията, но още когато Исус Христос предсказа за кръщението със Светия Дух, който ще изпрати заяви:

 

„А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд” (Евангелие от Йоан 16:8)

 

Ранната християнска църква не е била ръководена от една личност, а от няколко души презвитери, докато съвременните църкви са заприличали на еднолични търговски фирми под контрола на един човек. На гръцки думата за власт е exousiа, но тя не се среща никъде в Новия завет и никой християнин вярващ в Христос няма право на власт над друг човек."

 И да доизясня: идеята християните да се разделят на "служители" и "миряни" произлиза от езичеството, където имало жречески елит и жречески колегии с високо място в държавната йерархия. Често високопоставените жреци направо контролирали кралете и по тази причина титлата за върховен жрец в Римската империя Pontifex Maximus (днес използвана от папите) започва да се предава на римския император, който се явявал и върховен жрец на всички езически култове, каквито били императорите до 90-те години на IV век (включително и Константин Велики считан грешно за християнин, но приел християнството от ариянски свещеник малко преди да умре).  В изроденото псевдохристиянство смесено с магьосничество и езичество в началото на II век, станало известно като гностицизъм за първи път се появяват тези разделения.

Библията не е наръчник и когато се опитваме да четем буквално, обикновено се оплитаме. Никъде в Библията не е казано какъв вид музика да се пее и свири в църквата, как точно да е организирана службата, колко дълга да е проповедта, как да протича святопричастната служба, колко души да са дякони и презвитери, как да се събират даренията и за какво да се използват и други подобни неща. Когато забравим за факта, че църквата е тяло Христово и че организацията зависи от много фактори, започваме да я оплюваме, защото не отговаря на личните ни възгледи. Резултатът винаги е един и същ: отдръпване от всякаква форма на организирана религия и атакуване на тялото Христово, с което се нареждаме редом до окултистите, нюейджърите и всички останали, които наистина ще изпитат голяма радост, когато изчезне организираното християнство.

Когато човек си чете Библията и познава раннохристиянската история може ясно да си отговори на много от посочените въпроси. Истинската църква в Библията е домашната църква. Повечето от съществуващите организирани църкви всъщност са секти. Християнството от I век с учението на Исус се е изгубило някъде по пътя и се е променило до неузнаваемост. Единствения начин е възстановяването на ранното християнство.

PS

Съжалявам, но коментарът ви е напълно некомпетентен. Положението е точно обратното. От дълги години окултистите се радват на факта, че контролират организираната църква чрез инфилтрирани хора във високите постове в християнството и единствено отделни малки църкви, както и домашните църкви са извън техвия обхват. Именно внедрените окултисти довеждат до движението на икуменизма, ако сте чували за него. Идеята е всички организирани църкви и всички съществуващи демонични вероизповедания да влязат под шапката на римокатолическата църква и да бъдат обединени в една религия. Това е възможно да се направи единствено в организираната църква! Може да се обобщи, че организираното християнство в 99% вече е паднало.

Църквата е единна организация, а не е разпокъсана общност между отделни групички, които нямат нищо общо помежду си. Където и да основават нови църкви, Павел и апостолите ръкополагат презвитери (Деяния 14:23; Тит 1:5) и поставят дякони и епископи. Когато настъпва доктринална криза, всички църкви изпращат свои представители на събор в Ерусалим (Деяния 15:22). Първите вярващи са се събирали в домове по простата причина, че не е било възможно да имат свои църкви подобно на юдеите с техните синагоги. Всички те обаче са били свързани помежду си в една световна църква. Никъде в Новия завет няма дори намек, че домашните църкви са абсолютно независими в доктринално и организационно отношение единици, нещо като свободни електрони.
Това, че има контролирани и инфилтрирани църкви, съвсем не означава, че другата крайност на разделението е някакво благословение. Именно йезуитите и нюейджърите пропагандират разпокъсване на християнството под формата на "новата църква" (emerging church) или "течната църква" (liquid chrch).
Практиката показва, че домашните църкви, които не са част от някаква деноминация, а свободни електрони, повтарят в умален вид всички пороци на църквите, от които са избягали. Борба за власт, доктринална неяснота, невъзможност за истинско евангелизиране, финансови злоупотреби, шуробаджанащина и какво ли още не! Членовете на такива домашни "църкви" обикновено са вярващи, разочаровани от своите църкви и пълни с озлобление към всяка форма на организация.
И последно, проповядването на евангелието по целия познат свят в последните дни може да бъде извършено единствено от световна организирана църква, а не от свободни електрони, които например не знаят в какво вярват и какво правят събратята им от друга домашна църква от съседния квартал или дори от съседния жилищен блок.
За злоупотребите с власт и средства в домашните църкви може да се напише цяла книга, но всеки, който е прекрачвал прага на такива групи, знае какво имам предвид.

ми

Съжалявам, но не става въпрос за някакво тук таме случващо се явление. Почти всички организирани църкви са инфилтрирани (с много малък остатък от църкви ръководени от хора, които са наясно с проблема). Дяконите са се грижeли за правенето на трапези (Дея 6:2) и за раздаване на помощи на бедните, а не за духовни дела, но в днешните църкви е останало само името дякони, но те не изпълняват дяконска длъжност. Съжалявам това е истината! А и още една подробност: тъй като са шиели дрехи за бедните понякога е имало и жени дякониси, които обаче не са били ръкополагани. Ръкополагани са били само мъжете. За ранната църква мисля, че нещата са ясни. Някаква част от църквите са контактували една с друга и са си помагали финансово, но и е имало доста с различни мнения и проповядване именно защото не са поддържали много много връзка едни с други. По тази причина възникват ранните ереси като примерно ебионитите или адамитите, а по-късно и гностичните секти около 60 вида. Не само, че християнството се разпространява мното бързо и голям брой църкви въобще са нямали представа какво се проповядва в другите църкви, но някои са повярвали без дори да чуят за Светия Дух: "Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Светия Дух." (Дея 19:2). Именно по причина, че църквите не са контактували една с друга се загубва и кръщението със Светия Дух и през III век остават само новацианите и монтанистите, които да говорят на езици и да практикуват кръщението със Светия Дух. Първите църковни постройки които започват да се използват от изопачената организирана и контролирана от император Константин църква са езическите базилики направени на магически принципи на свещена езическа концепция за енергиите с геометрията и така всичко бързо става изключително демонично.

Апостол Павел и негове спътници не са ходели където на тях им се иска, но всичко е ставало по водителство от Светия Дух. Тоест ранната църква е била ръководена от Светия Дух.

Едни домашни църкви напълно отхвърлят харизматичните прояви и ги изобличават. Други се държат като умерени петдесятници, трети - като крайни петдесятници стил Бени Хин. Едни кръщават деца, други - само възрастни. Едни кръщават с потапяне, други с поръсване, трети с поливане. Едни държат на кръщение в течаща вода, други го правят и в басейн и дори във вана. Някои използват алкохолно вино за причастието, други - безалкохолно. Някои си умиват нозете, както е нареди Исус, други твърдят, че това е само символ. Някои вярват в грабването и теориите на футуризма, втори са претеристи, трети - приемат историческия метод на тълкуване на пророчествата. Някои приемат жени да говорят в събрание, други го забраняват. Няма въпрос от Библията, по който домашните църкви да не са разделени. Какъв е резултатът? Пълна вавилония. За разлика от организираните църкви домашните не могат да евангелизират дори квартала, в който живеят. А евангелизиране на съседен град или държава е само в сферата на научната фантастика. Тогава как да изпълнят поръчението на Исус: Идете, прочее, и научете всичките народи, като ги учите на всичко, що съм ви заповядал. И кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Св. Дух. Ако случайно са успешни, което се случва много рядко, организират друга домашна църква. Там обаче има друг гуру, който желае да е независим от първия гуру. Един иска да събира пари за бедните, друг за евангелизации, трети - за техника. Това разделение съществува включително и в домашни църкви, които твърдят, че имат Св. Дух. Те са толкова разделени, колкото и нехаризматичните такива. Като оставим настрана спорния въпрос за неясните звуци, които някои приемат за езици, харизматичните християни са разделени по всеки библейски въпрос, което ни кара да проявим леко съмнение в духа, който проповядват.

Нямам личен опит, но доколкото съм чувал в световен мащаб положението е горе долу такова. Зависи от тези които ги ръководят. В евангелизирането разбира се участват и домашни църкви на места, но както и да е. В ранната църква принципа е бил да имала по няколко презвитера в църква. Тъй като се появяват единици, които започват да проповядват отклонения създали собствени учения по-късно се дава идеята да бъдат направени архиепископи, но и това не помага, а по времето на Константин възниква организираната църква с голям брой отпаднали (лапси) и властта се централизира в Рим и църквата напълно се изражда.

Никой не може да отрече, че евангелието трябва да достигне до всеки "народ, племе, език и хора". Домашните църкви не могат да евангелизират дори блока, в който се намират, та какво остава за целия свят. Просто нямат вест за света, тъй като са разделени, разединени, слаби и безпомощни. Съвсем очевидно е, че една вест към целия свят може да бъде разпространена единствено чрез световна църква. В момента има само две световни църкви. Католическата и Църквата на адвентистите от седмия ден. Нека се запитаме коя от тях проповядва вестите на вечното благовестие за последното време, записани в Откровение 14:6-12. Коя от тях е възстановител на развалините в Божия закон (Исая 58:12, 13). Коя от тях проповядва скорошното буквално и видимо пришествие, а не йезуитски теории за идване на някакъв политически месия, който ще основава земно царство? Коя от тях показва, че Бог е любов, който ще сложи край на греха и смъртта, а не е някакъв садист, който ще измъчва грешниците милиони, милиарди и трилиони години в някаква огнеена геена и ще ги боде с вили и ще ги пържи заради краткия им живот на грях? Коя църква може да посочи, че е възникнала в точно определеното от Бог време и е единствената, която дава точно обяснение на пророчеството за 2300 денонощия от Даниил 8:14? Всички знаят за Христовото възкресение и възнесение, но колцина са чували за настоящото служене на Христос в Светая Светих на небесното светилище в съгласие с пророчеството от Даниил 8:14 и Посланието към евреите 9:11 и 2:17, 4:14, 4:15, 5:1, 5:2, 5:5, 5:10, 6:20, 7:26, 8:1, 8:3? При всички многобройни доказателства от Библията и от християнската история, единственото, което мога да кажа, е: "Аз и моят дом ще служим на Господа."

В световен мащаб има над 30 000 вида организирани християнски църкви. Над 500 вида примерно спазват съботата. Най-добрите благовестители са Свидетелите на Йехова и никой не може да отрече това, но те имат доста изкривявания. Още от самото начало са създадени от масон-тамплиер и тн. поддържащ връзки с Ротшилд, който е Чарлз Тейз Ръсел и дори на гроба му има масонска прирамида. Друг член от фамилията Ръсел участва в основаването на ложата Череп и Кости през 1832 г. А в централата на Свидетелите на Йехова, наричана Стражевата кула в наши дни има дори илюминати. Бени Хин прави най-големите евангелизации с по 1 до 2 милиона души, но говори толкова много лъжи и лъжедоктрини, че направо лошо да ти стане. За Адвентната църква могат да се кажат доста добри неща, но и тя е контролирана (поне отчасти) и тя влиза в икуменичната организация Световен съвет на църквите. Въпреки че има такива герои като Уолтър Вейт, други хора пък прокарват фалшиви идеи и се описват да манипулират (ако мине номера).

Истина е, че основателят на йеховистите е бил висш масон, който е взел елементи от няколко религии, за да създаде своето движение. Масонските символи в мормонските храмове и ритуали също са безспорни. Джоузеф Смит е правил отчаяни масонски знаци пред тълпата, преди да бъде линчуван, с надеждата, че ще получи помощ. Може да има стотици църкви и организации, спазващи съботата, но тенденцията им е към пълно раздробяване - за справка, Световната Божия църква на Хърбърт Армстронг. Баптистите от седмия ден не са мръднали в своята членска маса от 150 години и все си стоят на нивото на една малка регионална организацийка, която бавно, но сигурно загива.

Мисля, че в горното изказване има някои неточности. Адвентната църква никога не е била, нито има намерение да бъде член на Световния съвет на църквите. Там има представител в ролята на наблюдател, който няма право да взема участие в обсъжданията, а още по-малко - в решенията на тази комсомолска организация. Наблюдателят обаче получава достатъчно информация, която помага на църквата да реагира, когато се вземат решения, нарушаващи основни религиозни свободи.

И все пак, факт е, че в света има една-единствена световна църква, която има организирана дейност в 203 страни. Лутераните, например, са много повече по брой, но са само в 65 страни. Истината е, че ако една църква не е световна, няма как да проповядва евангелието по целия свят чрез мисионери, радио, телевизия, сателит, интернет, болници, санаториуми, хуманитарни организации, училища, колежи, университети и организации за защита на религиозната свобода. В скоро време ще излезе тема на Уолтър Вейт за това дали Бог е дал обективни критерий за разпознаване на истината или ни е оставил в неведение да се блъскаме и лутаме завличани от всеки вятър на учение.

Благодаря за уточнението, подробностите не ги знаех, че е само наблюдател. Харесвам в много отношения Адвентната църква, може би най-вече заради откриването на съботата, а и заради изобличаването на католиците. Аз лично ходех на католическа църква живеейки в силно католическа страна, но ми попадна протестантска Библия и докато я четох си прочетох за съботата и започнах да я спазвам доколкото мога и едва след около 4 години чух, че имало и такава църква която набляга на това, а преди 6 години научих как е направена замяната на съботата с неделята от император Константин.

В момента в страната на възникването на Реформацията - Германия всяко лято през ваканциите римокатолическата църква заедно с протестантските деноминации провежда икуменични евангелизации и на тях поради факта, че става въпрос за спасение на души участва и Адвентната църква. И се получава, че римокатолиците и адвентистите са ръка за ръка, но това което не рядко католическата църква използва като мото е "Една църква - един свят".

Друга форма на много хитро въведен икуменизам вътре в протестантските среди е организацията за раздаване на библии - Гидеон. Условието за да бъде направен един камп (малък клон за раздаване на библии) е да влизат участници от пет различни църкви. Въпреки че не е уточнено да бъдат от различни деноминации, то в Америка обикновено така се случва, тъй като, ако са от един град тези участници от 5 църкви най-често са от различни деноминации. Аз самият участвам в тази организация, тъй като се разнася Божието слово, но не мога да не отбележа, че условията са направени от манипулатори с цел икуменизъм.

Едно от средствата на икуменизма са така наречените Алфа курсове, в които се събират протестанти и католици и в групи по 12 души биват обучавани как да работят заедно и да преодоляват различията. 16 милиона души са ги изкарали и на свой ред са се превърнали в разпространители на икуменическите идеи. Влиянието е двустранно. От една страна католиците пробутват голям брой свои учения и практики, като например духовното наставничество и упражненията на Игнаций Лойола, от друга страна, харизматичните християни ги обучават как да приемат така нареченото кръщение с духа. В тези курсове никой няма право да противоречи на духовния си наставник, нито да повдига теми, които могат да доведат до спорове. Нищо чудно, че католиците толкова усърдно пропагандират Алфа курсовете. Освен това има конкретни насоки на Ватикана за развитието на икуменическото движение. Една от препоръките, която е възприета много охотно от протестантския свят, е размяната на проповедници. Затова вече е нещо съвсем обичайно баптистки проповедник да бъде канен в методистка църква или презвитериански пастор да проповядва в конгрешанска. Колкото повече се размиват границите, толкова по-добре за тези, които работят усърдно за унищожаването на християнството и превръщането му в някаква обща ню ейдж супа.
Препоръчвам ти един филм дублиран на руски, наистина си заслужава:
http://www.youtube.com/watch?v=AJZEqyWh8do&feature=feedbul

Ами аз като се замислих първата ми цяла Библия (която бе на английски, преди това имах само евангелие на полски), която един приятел ми я купи и подари, ако не се бъркам беше докато обикаляхме и отидохме в някаква много претруфена барокова йезуитска църква, но пропуснахме службата, която беше свършила. Това беше фалшивия протестантски превод на New International Version (аз по онова време нищо не съм разбирал). Но както вече споменах когато прочетох заповедите от плочите на завета на Моисей започнах да внимавам за спазването на съботата. Ако не се бъркам взехме тази Библия от йезуитска църква и като се замисля какво прави протестантска фалшива версия на Библията в католическа църква... В интерес на истината също от римокатолици бях чул за говоренето на езици за първи път, тъй като не бях чел още Деяния, а само някои от евангелията.

Като се хващаме за стиховете, добре е авторът да вземе пред вид, че никъде в Новия завет на Св. Писание не е употребена и длъжността "свещеник". Ако иска може да се порови, за да провери. Само че и римокатолици, и източно православни нашироко-нашироко я използват. Пък ако тръгнем да се заяждаме - къде точно в Новия завет имаме пример за принасяне на молитви към някои от светиите или към самата св. Дева, там кашата ще стане пълна... Пък да не споменаваме за т.нар. "тайнства" и пр. Всички те са се появили вследствие на някаква културна и историческа традиция, акомодирана (присъединена) към написаното в Библията... Така че, един приятелски съвет към автора: дори и не си помисляй да се пробваш да продаваш на краставичари (евангелисти) кръставици (буквалистични и буквоядни цитати и думички от Словото), щото ще те ударят в земята... Всеизвестно е, че за тия хора Библията е настолна книга почти от тяхното раждане (повярване) и никой в България не може да им стъпи на малкото кутре по нейното познаване...

Свещенослужителите са служели в храма в Ерусалим. Те са били помазвани със специално миро и са носели ленени дрехи. Както крал Давид разпорежда службите на свещениците са 24 на брой и те са от родовете на левитите. Моля бъдете внимателни. Има достатъчно (над 120-130 стиха) говорещи за това:

"А Аарона и синовете му да поставиш за да вършат делата на свещеничеството си; а който чужд би приближил да се умъртви." (Числа 3:10)

"Седем дена да се облича с тях оня от синовете му, който е свещеник, вместо него, когато влиза в шатъра за срещане, за да служи в светилището." (Изход 29:30)

"ако помазаният свещеник съгреши, така щото да се въведат людете в престъпление, тогава за греха що е сторил нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях." (Левит 4:3)

"Тогава помазаният свещеник да вземе от кръвта на юнеца и да я принесе при шатъра за срещане" (Левит 4:5)

"Оня свещеник, който бъде помазан и посветен да свещенодействува, вместо баща си, той да направи умилостивението, като се облече в ленените одежди, светите одежди" (Левит 16:32)

"И тези са местата които Израилевите синове взеха за наследие в Ханаанската земя, които им разделиха за наследие Елеазер свещенникът, и Исус синът Навиев..." (Исус Навин 14:1)

"Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха." (Плачът на Еремия 4:16)

"А някои от свещеническото съсловие приготовляваха благоуханното миро." (1 Летописи 9:30)

"по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади" (Лука 1:9)

В Новия завет също се споменава че Захария е бил свещеник. А Исус е първосвещеник според чина Мелхиседеков. В това отношение не е грешно да се използва думата свещеник. Вярващите са наречени "царско свещенство":

"Но вие сте избран род, царско свещенство" (1 Петрово 2:9)

"вие също като живи камъни се съграждате в духовен дом, свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос." (1 Петрово 2:5)

Култът към така наречените светци започва след мъченическата смърт на епископа на Смирна - Поликарп, който не можел да гори и поради този факт решили първо да го убият и после да го изгорят. Въпреки всичко вечерта християните прибрали и погребали останалите части от него и всяка година започнали да се събират в деня на неговата смърт като пеели хвалебствени химни. Така след време започнали да постъпват и спрямо други мъченици. Когато възникнал култът към светиите за няколко века от всичките 365/6 дни в годината не останали свободни дни. Всеки ден бил посветен на отделен светия с изключение на посветените на Исус и Дева Мария. В римокатолическата църква има канонизирани 20 000 души светии, но по-важното е какво е мнението на Бог в цялата тази работа. Някои от тайнствата, като кръщението с вода и Господната вечеря са напълно библейски, но пък това, което правят римокатолическата и ортодоксалната църква най-често са еретизми и измислени традиции без библейско покритие.
Мисля, че рядко някой познава Библията. В някои протестантски среди тук таме се срещат и такива, които имат познания, но почти всички робуват на разни заблуди.

за този стих: "1 Петър 5
1. Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви:
2. Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие;
3. нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.
4. И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва. "

Излиза, че днешните пастири всъщниост би трябвало да са презвитери.

Много правилно отбелязваш. Добра забележка. Аз проверявайки на всички места в Църковна история където се използва думата "пастир" съм установил, че тя се използва като заместител на презвитер или епископ, за да не се получават повторения, но така и не е имало такава титла. За първи път Жан Калвин я въвежда в края на 1536 г.