Що е то св. Валентин? С няколко думи казано – бивш ден от римокатолическия календар, който преди около 150 г. в англосаксонските страни се е превърнал в ден празнуван, като ден на любовта.

След разпространението на християнството в западната част на Римската империя западното християнство, което се отделя от източното с небиблейски претенции за църковно превъзходство и ръководство от епископите на Рим, който е столица на императорите през IV – V век всеки ден от римокатолическия календар е бил ден на някого. На реален светец или на измислен такъв. Сред измислените примерно са така наречените св. Валентин и св. Никола. Римокатолическата църква в борбата си с езическите вярвания и традиции замествала дните на ключовите езически празници и фестивали с християнски. Така на места са поставени и измислени митологизирани псевдо светци.

В различните страни и дори региони по света има различни обичаи, празници и традиции свързани с тях. В България, която за щастие е част от Източното християнство в продължение на повече от хилядолетие, а може би и две на 14 февруари се отбелязва Трифон Зарезан – ден на зарязването на лозите и е свързан с гроздето и естественото природно време за извършването на тази дейност. Нещеш ли преди 15-тина години от англоезичната чужбина се появява някакъв си св. Валентин. Освен че това няма нищо общо с българската култура и в многовековните писания на православната църква не присъства личност (светец) с името Валентин, който римокатолиците в миналото са отбелязвали, то Валентинов ден според православния календар от много години е през друго годишно време и е на 6 юли, но това няма нищо общо с римокатолическия ден и бившия им измислен светец.

Да, в продължение на около хилядолетие и половина 14 февруари присъства в католическия календар. Бил е ден посветен на някакъв предполагаем светец на име Валентин, но в продължение на много векове на този ден просто имало меса и нищо повече. На 14 февруари в римокатолическите страни пускали имената на различни светци в някакъв съд и според когото изтеглели девойките изучавали житието и се молели с моливи свързани с конкретния светец, който още бил считан за покровител на определена дейност и нещо. Така, ако примерно някой светец се считал за покровител на лозарите се молели за лозарите, ако обаче се считал за покровител на моряците, то съответно се молели за моряците.

Трябва да се уточни, че от около 1500 години римокатолическата църква е забаламосвала хората с всевъзможни празници свързани с така наречените "светци", които са истински или митологични християнски мъченици, но практиките в такива дни обикновено нямат нищо общо с християнството. На повечето или просто са извършвани меси и хората се молели или имало малко или повече запазили се от езичеството синкритеризирани от езичеството наместени от времето на по-раншни празнувания на езичниците практики и традиции. Един от непотвърдените персонажи в римокатолическата култура, дълго време считан за сборен образ е този на "св. Валентин". През 1969 г. римокатолическата църква се отрича от него, като чисто митологичен и измислен и от тогава римокатолиците не честват св. Валентин подобно на по-сериозната част от хоратa от останалите християнски вероизповедания.

Добре е да изясня, че през ранните векове на християнството наистина срещаме един Валентин, против когото пишат с изобличения на фалшивите му нехристиянски доктрини редица апологети. Той не само, че не е примерен християнин, но е гностик основал своя гностична секта през II век имаща макар и малки заемки от християнството. През IV – V век има и трима римски християнски императора носещи името Валентин – Valentinian I или Flavius Valentinianus; (321 – 375), внука му Valentinian II – Flavius Valentinianus (371 – 392), както и Valentinian III – Placidus Valentinianus (419 – 455), което също не е напълно изключено да е оказало някакво влияние в при избора на името при създаването на образа на св. Валентин.

По времето на окултния Ренесанс в Западна Европа започвайки от Флоренция, който по това време бил град голям, колкото Рим и културен и финансов център със собствено управление във формата на република включваща няколко града и села се засилва интереса към езичеството, окултизма и мистицизма ръководен от тайни общества (някои от които изцяло сатанински) упорито спонсориран от Медичите.

               


Карта на Италийския полуостров с различните княжества и републики около времето на Ренесанса от 1499 г. Флоренция е в розово с кафеникав оттенък. Папската държава, която непрестанно по време на съществуването си за 1100 г. е водела войни и заговори със съседните страни да се разширява е в бледо сиво.

                      

Още една карта 290 г. по-късно, където се вижда, как Папската държава (в жълто) се е разрастнала и е погълнала около десетина княжества и републики

Тази флорентинска фамилия усърдно насърчава разпространението на окултните науки и спонсорира учени да търсят и превеждат тайни ръкописи, като Corpus hermeticum, който е донесен на Козимо де Медичи около 1460 г. от един монах от Македония и е преведен от астролога-неоплатонист Marsilio Ficino и Джовани Пико дела Мирандола. Двамата колекционери, активисти и финансисти на издирването на тайни предхристиянски ръкописи са Николо Николи и Козимо де Медичи. Те се възползват от услугите на Поджо Брачиолини бивш писар на извратения папа пират Йоан XXIII, който става наемен ловец на ръкописи, обикаляйки манастирите в страни, като Швеция, Германия и Франция, използвайки всевъзможни методи, включително подкупване на абатите и крадене на места, където има забрана за достъп до тях. Друг наемен ловец на манускрипти е търговецът антиквар Кириак от Анкона, който обикаля в другата посока – из Близкия Изток и Северна Африка.

Освен издирването на древни езически, мистични и магически текстове и основаването на библиотека във Флоренция, Медичите подкрепят още художници и скулптури, които да наблягат и да изобразяват езически божества и тематика. В литературата и изкуството от този период е пълно с изображения на римски и гръцки божества и езически митологични сцени. Някои завоалирано включени в привидно християнски композиции, като езическите божества на секса наричани купидончета, други директно изобразявани, като прототипи на езически богини отразяващи „тайната традиция” и „свещената женственост”.

Изцяло езическата композиция „Венера и Марс" от Ботичели от около 1483 г. Венера в римските езически култове и вярвания е богиня на любовта, а Марс бог на войната.

Най-известната творба на Ботичели несъмнено е „Раждането на Венера” от 1486 г. поръчка от Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи. В центъра виждаме голата Венера (по-точно синкретизъм на елинската Афродита) с леко развята коса застанала в огромна мидена черупка (езически символ свързван с Афродита), а от дясно едната от Орите (трите дъщери на Зевс) богиня на сезоните. От дясно са изобразени богът на вятъра Зефир заедно със своята съпруга ората Хлорида (при рим. Флора).

По-късно през 1497-1498 г., когато Ботичели се християнизира попадайки под влиянието на доминиканския монах проповедник Джироламо Савонарола (1452-1498) саморъчно хвърля и изгаря на градския площад във Флоренция свои картини изобразяващи езически елинистични и митологични сцени на кладата на суетата. След като пророчествата на помощник абата Савонарола за смъртта на Лоренцо ди Медичи, папа Инокентий VIII, краля на Неапол и това, че последното ще бъде последвано от нахлуването в Италия на огромна чуждестранна армия, както и прогонването на Медичите от Флоренция, които „ще бъдат в изгнание” се сбъдват, той става управник на града-република и въвежда своеобразна демократична форма на теократична република, наречена „Християнска и религиозна република”, обвързваща закона с библейския християнски морал и спазването на десетте божии заповеди.

                      

Рафаело рисува картината Сикстинската Мадона (The Madonna di San Sisto) по поръчка за олтара на църквата в манастира св. Сикст в Пиаченца, която е последната негова картина. Въпреки че мястото на тази картина е за олтара на християнска църква, на нея виждаме изображения на римския езически бог на любовта Купидон. Да, две купидончета се мъдрят в подножието на картината. (Цитат от книгата ми Лъжата за св. Валентин)

                       Още една, изцяло езическа творба на Рафаело

По време на Ренесанса сред окултистите, мистици и магове се разпространяват всевъзможни древни практики, обичаи и традиции. Около това време води началото си и първото изпращане на любовно писмо за деня на римската богиня Юнона, който забудалените хора наричат ден на св, Валентин. Изпращането на любовни писма през ХIХ век в англосаксонските страни постепенно води до честването на 14 февруари, като ден на любовта в англосаксонските страни. Това изпращане на картички и честване обаче е въведено от хора членуващи в тайни окултни секти. По завоалиран начин с въображаемото честване на св. Валентин всъщност се отдавало скрито поклонение в чест на Юнона с древния езически празник, а не на някакъв измислен, никога не съществувал християнин с описаните измислени от католическата църква истории наречен Валентин. Странно обстоятелство е, че първите най-масови страни Великобритания и САЩ, където започва да се разпространява глупостта с картичките и отбелязването на св. Валентин дори не са католически и не спазват римокатолическия календар със светците, но са протестантски. Тоест те са наследници на тези, които 300 г. преди това са воювали с оръжие в ръка срещу римокатолиците.

Да, през II – III и IV век е имало не един или двама християни, които са носели името Валентин, както споменах по-горе, но никой не отговаря на измислиците около образа на така наречения св. Валентин и дори в историческо религиозен аспект има пълен дисбаланс и разказваните неща никак не си пасват. Да не говорим, че през многото векове от III век насам, когато уж би трябвало да е живял бившия римокатолически светец, от който се отказа католическата църква преди повече от половин век; православната църква никога до първите години на ХХI век за 1700 г. не го е приемала и не е заемала някакво отношение към него.

Както вече споменах изключително често в ренесансовото изкуство могат да се видят изображения на езическите богини и богове на любовта, като примерно малките купидончета или Венера, но дори на изображенията на предполагаемия св. Валентин обикновено нещата не са наред и все се намира по нещо еретично или направо изображение на някое езическо божество, като купидонче. Относно езическите божества сред заповедите в закона на Бог в Библията е писано да бъдат унищожени всякакви техни изображения:

 "…и да съсипете жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да съсечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място" (Второзаконие 12:3)

"…нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете в тях, нито да им служите, нито да им се кланяте; но към Господа вашия Бог да сте привързани" (Иисус Навин 23:7-8)

Какви са многобройните измами около всичко това желаещите да научат ще трябва да прочетат книгата ми "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества" – луксозно издание с десетки цветни илюстрации.

       
                         

Включвам многозначителен цитат от книгата:

"Оказва се, че 14 февруари всъщност е по-раншен езически ден на сексуалната любов в чест на римската богиня на брака и семейството Юнона и на този ден, наричан Juno Februata, девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според „волята на боговете” и това била неговата дама за фестивала и можел да прави секс с нея през цялата година до следващия 14 февруари. В края на фестивала жените се събличали голи...
  Денят, посветен на римската богиня Юнона, бил част от тридневен фестивал, наричан Lupercalia (Празници на изобилието), траещ от 13 до 15 февруари по името на Луперк (Прогонващият вълците), чийто култ по-късно се слива с този към бога на горите, полята и пещерите Фавн и „Луперк” се превръща в едно от неговите прозвища. Според друга версия по Acca Larentia – проститутката, която откърмила Ромул и Рем. Тя била наричана lupa (вълчица), тъй като живеела в гората и там обслужвала клиентите си. Неслучайно в Рим проститутките по-късно били наричани lupa и на 14 февруари се развихряла оргия. Петнайсти февруари бил денят на Фаустулус (Faustulus) – според римската митология овчарят, който открива Ромул и Рем, почитан като бог – полукозел, получовек, което вероятно стои в основата на символичното изобразяване на андрогинния (двуполов) образ на Бафомет през XIX век от окултиста Елифас Леви. От името на Фаустулус произлиза и названието на двутомния диаболичен алигат „Фауст” от немския илюминат Йохан Волфганг фон Гьоте. Петнайсти февруари бил и ден на рогатия римски бог Фаунус, за който се вярвало, че пазел домашните животни от вълци. Не рядко се извършвал свещен секс с коза, като са запазени и статуетки отразяващи това. На 15 февруари се извършвала очистителна церемония на Палатинения хълм в пещерата Луперкал. Според римските легенди там е живяла вълчицата Lupa, която отгледала Ромул и Рем. Именно от този очистителен ритуал от проклятия, който се считало, че носи „късмет”, наричан Februa произлиза и самото име на месец февруари (на латински Februarius). На латински februum означава очистване. За церемонията весталките носели свещени, печени със сол питки, направени от първите класове на зърното от предишната година. По време на ритуала двама млади голи мъже принасяли в жертвоприношение куче и козел в пещерата Луперкал и намазвали челата си с кръвта. След това двамата млади мъже участвали в ритуала, повеждали групите от жреци. Младите римски жреци луперки (luperci) наметнати в току-що одраните кожи от жертваните кози, преминавали между хората, блъскайки ги с рамене и удряйки ги с камшици от козя кожа (februa) и според поверието това „освобождавало от проклятие” и им носело „добър късмет”, а когато жени били докосвани или връзвани от тях с козя кожа, това гарантирало тяхното плодородие.
  Според изследователите Луперкалия има връзка с Аркадския фестивал Ликая (от гр. вълк) на свещената планина Ликайон (Вълчата планина), основаващ се на древни канибалски практики, както и демонично обладаване от демон на вълк, по време, на който участниците се „превръщали във вълци”. Може би има някаква връзка с планинския бог Пан, изобразяван с кози рога на главата, който още има брада, целият е окосмен и краката му завършват с копита. Пан постоянно преследвал нимфите Сиринга и Ехо със своята любов. Според езическите древногръцки легенди, когато някой пътник се загубел в гората, Пан излизал насреща и го плашел. От този му обичай произлиза думата „паника“. След въвеждането на християнството като организирана религия и институция през ранносредновековната християнска митология започнали да изобразяват дявола като Пан, за да плашат хората." (цитат от 3 глава на книгата Лъжата за св. Валентин)

В края на 14 февруари следвала оргия, а на следващия ден от фестивала на 15 февруари имало отвратителен "свещен" ритуал на съвъкупление с коза символизираща Фаустулус. Фигурка изображение на съвкупление с коза – Фаустулус открита в Херкуланеум във Villa dei Papiri, вероятно собственост на свекъра на Юлий Цезар – Lucius Calpurnius.

"С идването на християнството премахнали много от езическите празници, но Луперкалия останал сравнително дълго време, а по-късно езическия ден на любовта бил заменен от „св. Валентин”. Фестивалът Луперкалия е премахнат едва през 496 г. след дълъг диспут от папа Геласий. Папа Геласий I (492-496), обявен за светец от римокатолическата църква, заменил празника на сексуалната любов със „св. Валентин” и вместо в урните да се поставят имената на девойките, там започнали да пускат имената на светци. Всеки изтеглил името на даден светец, трябвало през годината да изучава живота му. Така езическия ден просто бил заместен с измислен християнизиран ден, който обаче няма никаква връзка нито с Бог, нито с дадените от него дни за празнуване." ("Езическите празници и чествания в християнството" стр. 91)

Римска фреска от I век, на която се виждат две малки купидончета с крилца

Римска фреска с Купидон от I век от Вила дел Пизони намираща се в Херкуланеум

                    

                            Римска статуйка на божеството Купидон от I век



Древна мозайка с композиция включваща елинската богиня на душата Психе, която често е изобразявана с крила и Купидон, който в елинската култура може да се идентифицира с Ерос или евентуално още с Амур

                       

                             Статуйка на божеството Ерос - Купидон

Картичка от викторианския период, от преди над сто години с изображение на римското езическо божество Купидон в "работилницата" му. Малкото божество с криле е стъпило върху книга, вероятно за древни легенди и дървени сандъци с надпис "Направено в Аркадия", което сочи за връзката на езическия фестивал с практиките на обладаване на демон вълк и канибализъм в Аркадия наречен Ликая, вероятно имащ връзка с божеството Пан (чийто образ е послужил през Средновековието за изобразяването на Сатана, като полукозел с рога и копита). Под надписа има кръг, а "случайно" кръгът се явява таен символ на богинята в тайната традиция. Така наречените "сърца" под леко отвореното чекмедже са поставени върху нещо, като човешки глави, като дясното око в профил е празно, сляпо, което символизира слепотата и заблудата на хората, които са заслепени и заблудени от лъжата за св. Валентин.



  Викториански купидончета - ангелчета или по-скоро завоалирани дяволчета?

Тъй като 14 февруари е набеден за ден на любовта логично е да се запитаме и да изясним, какво е любов.

Истинската любов или по-точно любовта за цял живот съществува и е възможна. Някои дори имат щастието да я изживяват. Случва се при определени условия и зависимости. Главното е хората да са морални и почтени и да спазват основните правила в живота. При неморалните, които си ги сменят – няма любов, но други неща (за тях има съответните мръсни думи) и всичко е временно, независимо от това дали им се иска или не любов. Основното правило е да се следва първото влюбване и това по-специално важи за момичетата (жените). Въпреки че за по-голямата част при влюбчивия тип мъже е възможна голяма истинска любов за цял живот и при някое следващо влюбване, ако обстоятелства са попречили първия път, все пак е необходимо да се спазва морал.

Истинската любов и доброто семейство в съгласие са така да се каже украса пред Господа:

"С три неща се украсих и станах хубава пред Господа и пред човеците: единомислие между братя и любов между ближни, и жена и мъж, които живеят съгласно помежду си." (Исус Сирахов 25:1-2)

Всички сме чували и познаваме затрогващата история на Ромео и Жулиета. Тяхната велика всеотдайна любов може и да има трагичен край, но е доста поучителна. Преди Ромео да срещне Жулиета вече е бил силно влюбен в момиче на име Розалина, но след това среща Жулиета и забравя Розалина, която престава да съществува за него. В същото време този номер не се получава при жените. Те винаги помнят първото си влюбване за цял живот. За тях единствено първото влюбване е истинско и може да се нарече любов.
Шекспир, който няколко века по-късно преразказва случката във Верона за пореден път (той е седмият или осмият) пише:

Бeнволио казва на Ромео:
  "На този празник твойта Розалина ще бъде роза сред една градина"
Брат Лоренцо пита Ромео:
  "И, значи, в миг изстина безумният ти жар към Розалина?"

Една от малките тайни в областта на любовта е, че в биополето на жените се пази памет за първото им влюбване и ако случайно не са с първата си любов, тя винаги може отново да се върне (случва се до някаква нормална възраст 24-25 или 30 г.). И истинска любов се изживява само при първа любов на жените. Ако Жулиета се беше отказала от Ромео, понеже не са й разрешавали и са имали пречки – нямаше да я има тяхната голяма любов и нямаше милиарди хора да им се възхищават.

Когато се подхване темата за любовта много важна подробност, която трябва да се вземе под внимание е, че не можете просто да вземете двама души и да се получи любов и още повече - голяма любов. Това че някои хора създават връзки с такива, с които до голяма степен се разбират съвсем не означава любов. Любовта е нещо повече. Има си хора, които са си един за друг.

Товита е неканонична старозаветна библейска книга включена в православната Библия. В нея се разказва за красива девица на име Сара, която седем пъти се омъжвала и всеки път мъжете й умирали в брачната стая, преди някой от тях да може да бъде с нея, поради действието на демон:

"В тоя същи ден се случило и на Сара, Рагуилова дъщеря, в Екбатана Мадийска, да търпи укори от бащините си слугини, задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена." (Товита 3:7)

Тя не е знаела, че съдбата й е предопределена свише от Бог и дори за момент се замислила да се самоубива, но се оказва, че по този необичаен начин е била специално запазена за точно определен мъж, когато им дойде времето:

"... тя твърде много се нажалила, тъй че решила да се лиши от живота, но размислила: аз съм една на баща си; ако направя това, ще бъде за него безчестие, и ще сваля старостта му с печал в преизподнята." (Товита 3:10)

По-късно се изяснява, че тя е запазена за Товия – синът на Товита. Ангелът Рафаил разкрива на Товия, че Сара и нейното наследство са предназначени за него и че ще имат деца:

"Не бой се, защото тя ти е предназначена отвека, и ти ще я спасиш; тя ще дойде с тебе, и аз зная, че ти ще имаш от нея деца. Като изслуша това Товия, обикна я, и душата му се крепко прилепи към нея." (Товита 6:18)

Дори в полигамните общества, където мъжете имат повече от една жена, те винаги си имат любима жена от сред многото. Истинската любов е една. В Библията се споменава, че Ровоам (един от синовете на крал Соломон) е имал осемнайсет жени и още шейсет наложници (второстепенни съпруги с по-нисък статут), но една е обичал повече от всички:

"Ровоам обичаше Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници, защото той имаше осемнайсет жени и шейсет наложници" (2 Паралипоменон 11:21)

И в такива случаи любимата жена не е задължително да е първата, но може да е някоя от поредните.

Във връзка с жените могат да се изяснят две важни подробности. Първо, че от 20 – 25 години в доста от развитите страни се раждат повече момичета и за всичките няма достатъчно мъже (в България жените са с около половин – един милион повече от мъжете заради емиграцията). Второ – някои (по-силни) мъже твърдят, че една жена не им стига, но това е само опит за оправдание (повечето развратници не са много добре полово). Очаква се хората да са разумни същества, което означава и да могат да се самоконтролират за тези неща, ако е необходимо. В интерес на истината някои мъже действително са по-силни полово, а има и йогийски техники за тези работи, така или иначе при правенето на йога упражнения организмът започва да функционира по-добре и съответно и тези функции им работят по-добре от останалите хора.
В Стария завет (преди да дойде християнството и Исус да поучава моногамия, а евреите в Европа приемат моногамията през XI - XII век) Бог разрешава, ако някой иска да си има едновременно две жени, но едно от условията е да оправя добре полово и втората жена, не едната примерно 15-20 дни месечно, а другата 1-2 пъти на няколко месеца, но горе - долу по равно, без да я онеправдава по някакъв начин: "Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея." (Изход 21:10 ) Дори са дадени някои заповеди с правила в такива случаи: "Ако има някой две жени..." (Второзаконие 21:15) Но не е разрешено да се взимат едновременно две сестри: "И да не вземеш жена заедно със сестра й, че да й стане съперница, като откриеш голотата й до нея, докато е жива." (Левит 18:18) Но въпреки че Бог не разрешава да си вземат повече от две жени, някои са си правели, както им кефне. Дори за владетелите на Израел Бог специално заповядва да не си вземат много жени, но те не се съобразяват с Него:
  "Нито да си взема той много жени, за да се не отклони сърцето му, нито да си трупа твърде много сребро и злато." (Второзаконие 17:17)
Давид има неизвестно колко жени, но минимум 15. Първата е Михала, но я изоставя след случая с ковчега на завета: "А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида" (1 Царе 18:20), след това е Наваловата жена Авигея (1 Царе 25:40), а после и Ахиноам (1 Царе 25:45), следващата е Мааха (2 Царе 3). Записано е, че си взима още жени: "И Давид си взе още жени в Ерусалим" (1 Летописи 14:3), а около 25 г. по-късно се споменават и десет негови жени - наложници: "А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата" (2 Царе 15:16)
Давидовият син Соломон е втори от жената на Урия, с която прелюбодейства и блудства Давид и после заповядва на Йонатан да го изоставят в битка, за да го убият, след което Господ изпраща пророка си Натан да му каже какви злини ще последват в живота му, като наказание заради този му грях (2 Царе 12:8-12) и те се изпълняват, а детето на блудството, което се ражда умира също, като наказание. Соломон става владетел и има седемстотин жени и триста наложници (3 Царе 11:3), а освен това Соломон си трупа голямо богатство и нарушава абсолютно всичко заповядано от Господ за владетелите.
Единственият владетел, който изпълнява всичко, както Господ заръчва е Иосия.  (4 Царе 23:25)

Така или иначе, ако нямат духовно - морални стандарти (при невярващите), почти всички мъже, до над 90% изневеряват на жените или приятелките си. Също така има и мъже, които повече моми ги харесват, имат свое по-специално излъчване, но любов с всяка не става, а с конкретна. Четири от условията, за да има голяма любов от страна на мъжа са – жената да е млада и красива, да не се е влюбвала и да не е била с никого другиго по-рано и да е морална, но те не са достатъчни. Трябва и още нещо…

Според Библията и учението на Исус в християнството не е позволено да се създава връзка, ако човек няма намерение да се жени, не е разрешено да се жени за разведена жена или ако не е девствена.

"Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо". А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува." (Maтeй 5:31-32)

"Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница" (Римляни 7:2-3)

Не може някой просто да си "хване гадже", както се изразяват невярващите хора, без да има намерение да създава семейство – това е безчестие и води към грях. Изводът е, че когато християнин си има приятелка, тя да е негова годеница и има намерение да се ожени за нея. А когато вярващ реши, че му е време да си има приятелка, това в повечето случаи би трябвало да означава, че си е харесал или се е влюбил в някоя девойка и смята да създаде връзка и след известно време да създаде семейство.

Исус Христос предупреждава, че дори всяко пожелаване е грях. Това се отнася, както до мъжете, така и за жените, разбира се без собствената си или бъдеща жена, за която някой мъж има намерение да се ожени или при жените за мъж, за когото има намерение да се омъжи. Да, не само, че не е редното да се излиза на срещи с различни, но дори не трябва да се гледа жена с пожелание, съответно разбирайте още при жените на мъж с пожелание (освен по първа любов, за когото има желание да се омъжи, не за втори, трети или десети, но за първи, първото влюбване):

"Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си." (Maтeй 5:28)

Toвa има връзка с десетата Божия заповед, където е казано, човек да не пожелава жената на ближния. И като се казва "жената на ближния" се подразбира включително и когато мъж и жена се харесват и имат някакви чувства един към друг (имайки предвид по първо влюбване на жената, не десети или петдесети с който да се бройка) и някой друг започва да им се меси или да се опитва да излиза с дадената жена и да я покварява по този начин и да им разваля работата и това е грях и се наказва от Бог:

"Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си..." (Изход 20:17)

Ако обаче някоя не е моногамна, то тя не е жената на някого (независимо от това дали временно се среща с някого или е омъжена неизвестно до кога), но е обща – грешница. Тя не заслужава да бъде уважавана от някого, тя самата себе си не се уважава, за да постъпва по този начин. Eдинствено нещастните в любовта момичета и жени, на които не им върви в любовта и тези, които не могат да обичат и нямащите морал излизат с различни, сменят си гаджетата, развеждат се и търсят нови. Това са проститутко-курвенски тип жени и именно част от тях стават проститутки.

Желанието на сериозния и истински християнин е единствено към неговата съпруга, годеница или кандидат годеница – възлюбена. И християните са хора, и те могат да си харесат някое момиче, да се влюбят и да изпитват привличане. Така се създават около половината християнски семейства (в България не повече от 20%). Сериозните християни, като си харесат или се влюбят създават семейства и са заедно цял живот. Като целта на християнското семейство е да се раждат деца, да имат набожно потомство (според библейските принципи не може да се създава семейство с някого, който или която не може да има деца, такива могат да са добри познати, като брат и сестра). При по-романтичните се обичат за цял живот. Такава любов е вечна – тя има стойност за пред Господа и вечността и тъй като обещанието за праведните е вечен живот и съответно любовта им е вечна. Много неща при Господ са вечни. Той самият е възлюбил неговите избраници и последователи с вечна любов:

"ГОСПОД ми се яви отдалеч и каза: Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост." (Eремия 31:3)

Господ създава мъжа и жената да са едно цяло:

"Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът." (Ефесяни 5:31)

"Защото не ги ли направи Той едно - една плът, в която е духът? И защо една? За да очаква набожно потомство. Затова пазете се в духа си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си!" (Малахия 2:15)

Исус казва:

„Не сте ли чели, че Онзи, който ги е сътворил, ги е сътворил отначалo  мъжко и женско и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът. Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“ (Матея 19:4-6)

Така че за тези девойки и жени, които си ги сменят, излизат с различни и не държат на първият си и на първата любов – със следващите, втори, трети, те не могат да бъдат една плът и са общи. Една плът са само с първия. Те не само, че не могат да обичат и няма кой да обича истински такива, но и си нямат половинки в живота, но поредни бройки. Първият е половинка и любов, вторият четвъртинка и втора бройка, третият осминка и трета бройка и т.н. Жените, които са морални и могат да обичат са с един мъж за цял живот. Това са качествените жени.

Исус Христос изобличава хората, които живеят в грях, като са с някого и не са женени (или омъжени) и си ги сменят. В случката със самаритянката се вижда, как той й разкрива скритото, че е имала петима, а не е с първият си и единствен, както е редното да бъде:  

"Иди повикай мъжа си и ела тук.
В отговор жената Му каза:
Нямам мъж.
Исус й каза:
Добре каза, че нямаш мъж, защото петима мъже си имала и този, който сега имаш не ти е мъж." (Евангелие от Йоана 4:16-18)  

За общите непостоянни девойки и жени, които карат с различни е писано, че отиват в ада:

"Стъпките й стигат до ада, тъй че тя никога не намира пътя към живота, нейните пътеки са непостоянни и тя не знае на къде водят" (Притчи 5:5-6)

"Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците." (Евреи 13:4)

Още една тънкост, която си заслужава да се спомене и изясни е, че в началото, когато още християнството не е било изопачено и деформирано, мъж е можел да се ожени на всякаква възраст, но изискването е жената да е в плодовита възраст и да има време да ражда деца (не едно дете), което означава до около 20 или 21-22 г., но жените, като цяло не са се омъжвали над 20-годишни, такъв бил обичаят. Жената трябвало да може да роди децата си до около 30-32 г. Когато Елисавета ражда Йоан Кръстител, това е около или малко преди да е станала на 40 г. (вероятно на около 38-39 г.) възраст и вече се е считала за "жена в напреднала възраст" (Лука 1:7). Тя дори се е срамувала, че на такава възраст е забременяла. Била е омъжена поне от 20-23 г.

Ранните християни не са се женели за разведени (което е грях) и вдовици (и сега е така при истинските християни). На вдовиците, които се омъжвали повторно и подобно нещо се е считало за отстъпление от вярата и дори на такива не са давали помощи от църквата.

  "Да се записва само такава вдовица, която не е по-долу от шестдесет години, която е била на един мъж жена, известна по добрите си дела: ако е отхранила чада, ако е приемала странници, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело. А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват, та падат под осъждане, защото са се пометнали от първото си убеждение." (Тимотея 5:9-12)  

Исус казва:

"Който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства против нея. И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства." (Марк 19:11-12)  

В Библията се споменава и такова нещо, като "време за любов", като това се отнася единствено до момичетата. Ще използвам цитат, макар и в друг контекст, където се споменава за време за любов:

"...ти порасна, стана голяма и достигна превъзходна красота: твоите гърди се надигнаха, и косата ти порасна; но ти беше гола и непокрита. И минавах Аз покрай тебе и те видях, и ето, това беше времето ти, време за любов" (Езекил 16:7-8)

При мъжете, както без много обяснения е ясно за повечето читатели – няма такова нещо, като фиксирано време или възраст за любов. (Освен че има не малко хора, чиято биологическа възраст не отговаря на календарната и че има съвременни методи да се живее 200 г., като да кажем с удължаването на теломерите, някои хора знаем и доказани рецепти, техники и методи за подмладяване. Аз имам трима предци огромни дълголетници, двама са живели по 200 г., а третия повече и на 100 г. последният от тях живял 200 г., както пишат е бил млад и силен, изглеждащ като току - що встъпил в силата си, тоест, като 20 и няколко г.) След като те пораснат – все е време за любов, докато за момичетата не е така. Те имат възраст, до около която могат да се влюбват истински, имат възраст, до която могат да раждат, а мъжете са без ограничения в това отношение и могат да направят дете на млада жена, като са на всяка възраст. Примерно Авраам на около 140 г. си взима млада съпруга и има шестима сина. Като ориентир: Сара, първата съпруга на Авраам умира на 127 г. "Сара живя сто двадесет и седем години" (Битие 23:1) Той е 10 г. по-голям от нея и по това време е на 137 г. Той живее 175 г. (Битие 25:7). И известно време след кончината на Сара, Авраам си взима нова жена, млада, в детеродна възраст, вероятно на 15-20 г. на име Хетура, която му ражда шестима сина: "А Авраам взе и друга жена на име Хетура. Тя му роди Земран и Йоксан, Мадан и Мадиам, Есвок и Шуам." (Битие 25:123)

И като изключим редките случаи на влюбване от детска възраст, истинските първи влюбвания при жените са от 12-14 г. до около 22 г. От исторически известните най-чести случаи на влюбване с голяма любов за цял живот, са когато момичетата се влюбят по първо влюбване са от 12 до 14 г. Истинско влюбване (при първо влюбване) при жените е възможно до около 20-22 г. Тук трябва задължително да се уточни и че при случаите на влюбване от ранна възраст е необходимо да се чакат. За истинската любов нито времето, нито разстоянието не оказват влияние.

При първото влюбване, освен че любовта е чиста, естествена, ненагласена и неподправена, дадената мома изпитва желание към дадения мъж, който я привлича. Тя си мечтае за него, желае да го види, да го чуе, ако може да бъде с него и ако е с морални възгледи за живота да създаде с него семейство. А когато е малотрайна и неспособна да обича си ги сменя и не е по първа любов, дори и да има желание да се омъжи и да създаде семейство, това е нещо, като да иска да се продаде и да избира кой да бъде будалата. За тези, които са оставили първата си любов дори и Господ е против тях. Макар и казано в друг контекст:

"Но имам това против теб, че си оставил първата си любов." (Откровение 2:4)

Основният принцип, който се следва в Библията е, че булката трябва да бъде девствена. Мъжът, който си взима жена да е първият и единствен мъж, който да бъде с нея.

"И той да вземе за жена девица; вдовица, или напусната, или осквернена, или блудница да не взема; но девица от людете си да вземе за жена. И тъй, да не осквернява потомството си между людете си; защото Аз съм Господ, Който го освещавам." (Левит 21:13-15)

По времето на спазването на Стария завет, ако не е девствена и е опозорена – трябва да се убие както мъжа, който е извършил това безчестие, така и момичето.

"...и момата не бъде намерена девица, то нека доведат момата при вратата на бащината й къща, и градските жители да я пребият с камъни до смърт" (Второзаконие 22:21)

В християнството с поученията на Исус не се убиват хора, но се очаква изпълнени със Светия Дух и от любов към Господ да живеят морално.

По Божия заповед в Стария Завет в Библията направо е забранено на деца или наследници на блудници (деца на жени, които са били с повече от един мъж в живота си и деца на двойки, които не са девствени, когато са създали семейство, а са били с някого другиго преди това, както и такива, които не са сключили брак пред Господа – не в църква, а пред Господ) да влизат в Божие събрание и да му се покланят – те са проклети от Бог до десет поколения:

"Никой незаконнороден да не влиза в Господното събрание; никой и от потомците му до десетото поколение да не влиза в Господното събрание." (Второзаконие 3:2)

В опита си да обяснят влюбването, което в крайна сметка си остава необясним недоизяснен феномен учените в много случаи споменават отделянето на различни вещества, като феромони и т.н.

Въпреки че веществата, които се отделят са вторичен признак (те се отделят след влюбването), все пак си заслужава да спомена, че има някои зависимости, при които се отделят спомагателни вещества и могат условно да се приемат за своеобразен помощен фактор за любовта. Eдна от съставките оказващи влияние при способността за влюбване е допаминът. Нивото на допамин се повишава, когато човек гледа любим филм (по-специално, ако е романтичен, любовен), чете любовна книга, пише или чете поезия или слуша песни за любов.

Влюбванията могат да бъдат различни видове. За мъжете и жените има някои общи правила, като изискването да имат морално ценностна система, за да се получи голяма, истинска любов, но също има и доста големи разлики между тях.

Има случаи, когато само един единствен миг е достатъчен за безвъзвратно влюбване, но това е изключително рядко явление и е един от феномените в любовта.

А в случаите, когато някоя е била влюбена по първа любов повече от 2-3 г. или 4 г. – това е признак, че този мъж е за нея и с него е възможна истинска голяма любов за цял живот (но всеки случай е индивидуален) и любовта й, ако случайно не е с него лесно може да се върне независимо от обстоятелствата. За жените единствено първото влюбване е истинско. Най-щастливи в любовта са жените, които са се омъжили по любов за първата си любов, за първото си влюбване (разбира се това важи само, когато мъжете са морални). Съвсем неслучайно в България е разпространена поговорката: "Първата любов ръжда не хваща."

В любовта има различни феномени, които са трудно обясними и не подлежат на обяснение от съвременната наука. Някои хора просто са си родени един за друг и когато съдбите им се пресекат започват да се случват невероятни неща, случва се да се проявяват и признаци. Понякога преминаващи над времето и пространството.

Един мъж отишъл в едно фото. Направил си снимка. Фотографът си правил и за него копия от снимките и след година забелязал нещо невероятно – на снимката до мъжа започнал да се появява образа на младо момиче. Тя толкова силно го обичала, че от невероятната сила на любовта й (даваща отражение) в биополето (при първо влюбване при момичетата) нейният образ започнал да се появява на снимката направена по-рано, преди те да се видят.

14 февруари наричан в някои страни Ден на "св. Валентин" в не малко държави се е превърнал в комерсиален ден на натегачество и за продажба на всевъзможни неща. Само за един единствен ден в годината в англоезичните страни, според данни от преди петнайсетина години на американската асоциация на поздравителни картички (U.S. Greeting Card Association) всяка година се продават по един милиард картички валентинки.

Както изясних 14 февруари не е ден на любовта, нито пък е имало такъв "св. Валентин" с измислените няколко мита за него. Е как да се, чества някой, който го няма и не е съществувал? Трябва ли да има ден на любовта? А, какво се случва на следващия ден и през останалите дни от годината? Любовта свършва ли? 

Четете още постингите ми по темата от други години и серията от постинги Има ли вечна любов!

                   

                           

                                          Четете и книгите ми