8 март е ден разпространен в бившите социалистически страни. И тук-таме някои жени не искат да имат нищо общо с този ден. Моята майка примерно никога не е празнувала 8-ми март понеже е комунистически празник.

                                 
Плакат за 8-ми март 1914 г. с жена държаща червено знаме показващо комунистическия характер на политизирания "ден на жената"



Покрай майка ми, която беше истинска женствена жена, при това красива никога не съм обръщал внимание на 8-ми март и от малък имам правилни високи стандарти за женска красота - стройна фигура и правилни пропорции.

Няколко са основните дати имащи историческо значение за 8-ми март.

На 8 март по време на Вавилонския плен Естир¹ спасява еврейския народ от унищожение и празничният ден, който отбелязват евреите по еврейския лунен календар (в края на февруари или първата половина на март по нашия римски календар) е наречен Пурим. В Библията в Тората е отбелязано времето по лунния календар с думите:

"дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия" (Естир 9:1)

Соред градската легенда Cacerolazo или така нареченият "Марш на празните канчета" на текстилните работнички на 8 март 1857 г. в Ню Йорк е ден, когато се казва, че те се вдигат на протест против неприемливите работни условия и ниското заплащане. Оказва се обаче, че с течение на времето някои хора малко са попроменили съдържанието на истинските исторически събития на принципа социално инженерство или по-известното - промиване на мозъци. Това всъщност бил марш на проститутките в Ню Йорк, които се борели за права свързани с тяхната професия.

Първият "Ден на жената" е отбелязан на 28 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки (феминистки - комунистки), организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка от еврейски произход членуваща в тайни общества Клара Цеткин е взето решението: всяка година в една от първите недели на пролетта, когато през езически времена се отбелязвал празник с оргия на богинята Астарта да се празнува ден на работничките и жените. Така преди 109 години през 1911 г. за първи път е отбелязан ден на жената. За датата 8-ми март оказва влияние фактът, че на този ден във Франция в Париж била отворена първата женска масонска ложа през 1775 г. На 8 март 1917 г. подтиквани от хора имащи скрити задкулисни цели работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и т.н. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените - комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март да бъде обявен за Международен ден на жената. А през 1965 г. 8 март е обявен официално, като неработен ден и празник на жената в СССР. Странно, но дори след падането на тоталитарните соц режими дори днес този комунистически ден продължава да е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз, като: Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и Монголия.

Радетелките за женски празник са феминистките комунистки Клара Цеткин и Роза Люксембург, които разбирали по своему "правата на жените", включвайки и такива неща, като разврата наричан "свободна любов" и бисексуалността. Факт е, че около 80-90% от изявените деятелки в движението на феминизма от средата на XIX и началото на ХХ век са лесбийки, бисексуални и жени членуващи в тайни общества от масонски тип.

                         

Клара Цеткин и Роза Люксембург през 1910 г. И двете членуват в тайни общества.

През 1916 г. Цеткин е една от съоснователите на Спатракистката лига (Spartakusbund) - социалдемократична партия. Интригуващо обаче е от къде произлиза името "Спартакистка". Когато през 1776 г. Адам Вайсхаупт основава баварските илюминати разделя организацията на клетки, като всяка клетка се ръководи от принц, който има тайно име - ник произлизащо от известните личности през древността. Неговото име - ник е Спартак (като идеята е - въстанал против Бог). Така Клара Цеткин в негова чест дава наименованието на социалдемократичната партия, което показва, кой всъщност стои зад тази инициатива.

                           

Движението на феминистките възникнало през XIX век се оглавява от лесбийки и бисексуални жени, повечето членуващи още и в тайни общества, като Елизабет
Кейди Стентън или Ани Безант. На снимката Елизабет Кейди Стентън, която е дъщеря на масона Daniel Cady основател на ложата Тhe Knights of Jericho, а майка й Маргарет е дъщеря на масона Джеймс Ливингстън.

                                   

Бисексуалната феминистка Ани Безант в масонски регали за 33 степен по шотландския ритуал, която искала да я наричат "брат Безант". Тя е една от основателките на Теософското общество и от 1908 г. е президент на Теософското общество.

                                  

Toвa e емблемата на феминизма - "женска сила". Представлява обърнат сатанински кръст² с юмрук в горния край и кръг символ на жената. В окултизма кръгът е символ свързан със "свещената женственост", богинята и завършеността.

                            

Бисексуалната феминистка Елизабет Кейди Стентън, която е една от главните водачки на феминисткото движение през XIX век заедно с още 26 жени феминистки образуват комитет и през периода 1895-1898 г. пренаписват и си правят тяхна феминистка богохулна версия на Библията, като където не им харесва са си попроменили и добавили, каквото те си искат. Така е направена "Библията на жените" - The Womаns Bible.

                           
Феминистките от втората вълна на феминизма през ХХ век са си направили и Богохулно изображение на Христос в женска форма наречена Christa и я разхождат по пропадналата част от църквите в САЩ, предимно епископални (англикански тип в САЩ). Авторка на тази мерзост е англичанката Edwina Sandys, която между другото е извънбрачна дъщеря на Уинстън Чърчил.

През 60-те и началото на 70-те години на ХХ век стартира и втората вълна на феминизма, където всички феминистки са бисексуални и лесбийки наричана "лесбийски феминизъм". Тогава се появява и идеята на крайните феминистки, че мъжът е ненужен и, че те могат и трябва да се размножават лабораторно в епруветки. Мотото на тези атеистки - феминистки е:

Мъжът е преходното същество между маймуната и жената!

През 1967 г. излиза манифест към жените да елиминират мъжете с книгата S.C.U.M. Manifesto на американската лесбийка - феминистка Velerie Solanas.

                                       

По тези идеи на феминистките за безполово размножаване в епруветки в наше време вече се работи за създаването в лабораторни условия на така наречените "биоутроби".
Може да се спомене също, че през есента на 2016 г. в Мексико се ражда първото генномодифицирано дете с генетичен материал от две майки и един мъж. Двойка, при която поради заболяване на жената не можела да роди дете се обърнала към учените, какво може да се направи и така в американска клиника в Мексико, където за момента няма закон против генни експерименти с хора смесват клетки от две жени, с две митохондриални линии и един баща.

При  втората агресивна вълна на феминизма още виждаме и рекламиране и пропагандиране на лесбийска педофилия. Така например лесбо феминистката Kate Millett от втората вълна нa феминизма, авторка на книгата Sexual politics (Сексуална политика) от 1970 г. прокламира сексуалните взаимоотношения между малко момиченце и голяма жена и ги нарича "може би героични и много прекрасни". 

При третата вълна на феминизма, след откритието в началото на 90-те години, че жените могат да родят  здраво потомство само до 32 г. възраст през 1992 г. възникват банките за яйцеклетки. Това води до феминистки, които да не се съобразяват с естествената функция на жената да създаде семейство в нормална възраст до 24, максимум 25 г. (в недалечното минало неомъжените жени на 25-26 г. са били наричани стари моми и са си криели годините) и да има деца, но да акцентират в "личностната реализация" и професионално издигане, като за всеки случай си замразяват яйцеклетките, което струва 2 хиляди долара годишно. Друго отклонение при третата вълна е, че съвременните феминистки се противопоставят на това, че жената трябва да изглежда красиво и наричат това "унижение на жената". Така при новата вълна на феминизма красотата не е важна, но работата и издигането на жените със заемането на високи постове. Сами можете да се разгледате и да видите, колко много жени през последните 20 г. са влезли в политиката и заемат ръководни постове... Каймакът на всичко това с идеята, че жената не трябва да е красива и да държи на външния си вид достига преди 22-24 години, когато възниква и под движение към третата вълна на феминизма и това е движението на дебелите феминистки. Може да се, каже, че всичко започва след случая през 1993 г. на дебелата Тони Касиста в Калифорния, която подала в съд, че не я приели на работа в магазин, заради отвратителното й туловище, да не бягат клиентите от нея.

            

Надута, като балон дебела феминистка с телосложение, като хипопотам в която, като килограми има поне две жени

                  

Дебела феминистка с форми на свиня, която носи предизвикателна тениска "Свирепа дебела феминистка"

                                          

Още една, като изтървана от свинеферма угоена дебела феминистка с тениска "Бъдещето е на жените"

На събрания на дебелите феминистки примерно в САЩ се събират от няколко стотин до по няколко хиляди феминистки, всичките по над 100 - 120 кг. (за "средни" килограми в САЩ се смятат 135 кг. и са таман два пъти, колкото мен - повечето време съм от 64 до 68 кг., но предпочитам от 59 до 64) и държат речи и вместо да се лекуват, да постят, да правят диети и да свалят по 50-80 кг. и да започнат да изглеждат добре, се надъхват, като си казват, колко не е важно как изглеждат и дори се смятат за "хубави", като дебели и имат нападателно отношение към мъжете, които се подиграват с дебелите жени. Въпреки че е индивидуално, то в повечето случаи 35-40 наднормени килограми вече са признак на заболявания или хората са в пред заболеваемо състояние. (За разлика от САЩ в Япония по закон на жените е забранено да надвишават 95 см талия и бедра и ако стигнат до около 92-93 см задължително ги изпращат на лечение!) Така болните (в главите си) дебели феминистки, които не искат да свалят килограми в САЩ дори са си обявили Международен ден без диети International No Diet Day - тоест да лапат всичко, каквото им попадне и да не постят и да не правят диети. (По случайност или не всичко това е в противовес с християнството, където от време на време се пости и не се яде, понякога по повече дни. Исус пости и не яде 40 дни.) Също така дебелите феминистки са инициаторки на вкарването на тоалетни за дебели на различни публични места в САЩ, като кина, както и организирането на празнувания за дебелите.
                 
Стандартна тоалетна в ляво и в дясно тоалетна модел за извънгабаритни, дебели над 100 кг.



В някои от големите вериги в САЩ са пуснали едноместни електрокари с кошница за дебели, за да нe ходят в магазинините, докато примерно в Мексико сити, който направи 10 клякания получава безплатен билет за метрото, а в Русия за 30 клякания.

                            

Феминистките дори са успели тук-таме да пробутат и отвратително дебели жени и да ги превърнат във фотомодели наричани plus size, като се опитват да подменят критериите за красиво и грозно. Това примерно е супермодела Tess Holiday.

                                            

                        

                        Още модели plus size (целулитът им е най-малкия проблем)

                    

                  

                        

                                                 Дебели модели на подиум

          

                        Европейският 160 кг. плюс сайз модел Наташа Краун
                                       
Освен отклонението с дебелите феминистки, сред чернокожите се популяризира уродството на огромните женски задници, граничещо със заболяване известно, като стеатопигия и се среща сред различни народи в Африка. От африканската култура това се прехвърля и популяризира в рап средите и сред RnB слушателите, които харесват такива задници. Стига се до това десетки хиляди млади жени да си правят операции за уголемяване на задниците. Само през 2015 г. в САЩ има 13 000 операции за уголемяване на задниците. А също се предлагат специални упражнения за жени за увеличаване на задниците. Една от първите жени модели, която популяризира сред  тези среди несъразмерните уродливо големи задници е Ким Кардашиан станала известна от порно клип с рапъра Ray J. Друга е RnB певицата Дженифер Лопез, която застраховала задника си за 27 милиона да не вземе случайно да намалее.

                                   

                                     

                    

                                     Модел от Африка с 60 инчов задник

                                                   

                                                   Жена - мечтата за рапърите

                                           

Гордостта на афроамериканските феминистки и жените в хип - хоп и RnB средите e... задника

Ще се учудите от къде произлиза всичко това. В Намибия са открити древни езически светилища с изображения именно на такива деформирани големи женски задници, от където се предполага, че се разпространило сред някои народи това уродство имащо демоничен характер. При някои племена в Намибия сред жените е разпространен свещен ритуал да си поставят африкански скорпион да ги ухапе по задника и от това се подува. Мажат се със солена вода, за да попремине и след това в 90% от случаите задника остава такъв за постоянно. Това може да се прави само веднъж и ако някоя не е доволна от големината задника си, не може да го повтори, тъй като втория път отровата довежда до смърт.



Бронзови статуи на дебела жена и анорексичка, нито едната става, нито другата, но идеята при направата е от страна на дебелите феминистки. Дебелите са грозни и с отклонение, но и прекалено кльощавите също. Представете си момиче или девойка 168-170 см и да е 48-50 кг. и като ходи все едно гледате щъркел. Има разлика между стройна и кльощава. Като изключим различни народи от африканската култура, където харесват пълните жени (от където това отклонение се е разпространило и в рап, хип хоп средите), то от хилядолетия има ясни и точни представи за правилни пропорции и красиво тяло. Стандартите за хубава женска фигура са 90/60/90, но се приемат и малко по-стройните. Ако трябва да говорим за килограми, за да изглежда добре жена с ръст от 1.62 до 1.67 трябва да е от 54 до 62 кг.

                   

Изображение на Инана - Ищар, което показва (като изключим митологизираните добавки) правилните пропорции на жената още от преди пет хиляди години. И тези пропорции са вечни, независимо от това дали има или няма пълни жени и техният %.

                                     

През 70-те на Pioner 10 и Pioner 11 изпращат в космоса послания към извънземните и на пластина има изображения на мъж и жена. На съвременните феминистки обаче не им харесва, това че жената е застанала малко по-на зад и негодуват. Друга подробност са и правилните пропорции на мъжа и жената.

Нова форма към третата вълна на феминизма настъпва през ХXI век. Като ключова начална година може да приемем 2004 г., когато на Международна феминистка конференция феминистките решават, че мъжете и жените не се раждат с определен пол, но когато пораснат те решават, какви да бъдат и налагат термина джендър и необходимостта от смяна на пола за тях е нещо естествено и необходимо.

По време на третата вълна на феминизма жените до толкова са обсебени да бъдат, като мъжете и да се опитват да не се различават от мъжете, че дори си правят приспособления да пикаят прави, както мъжете. Едно от приспособленията на феминистките от САЩ да пикаят прави за еднократна употреба е от фибростъкло и хартия и се нарича P-mate, друго е Stand up Urinal.

                                   


                                    

                        

                             

                      Жени пикаещи прави в писоари с използването на P-mate

И как си мислите, кой ли е Международният ден на жените пикаещи прави? Разбира се 9-ти март, точно след 8-ми март, когато неразумната част от жените са най-надъхани.

Но да се върнем на историческите събития свързани с 8-ми март и какво в действителност стои в основата на този ден наричан от някои неразумни личности "празник". 

В СССР 8 март е свързан с парадите на комсомолките лесбийки и активната дейност на феминистката Александра Коллонтай, която подстрекавала към разврат и противопоставя буржоазния мироглед и стил на живот с новия пролетарски започвайки със статия озаглавена Дорогу крилатому еросу. Колонтай е известна с обръщението си, че комсомолките трябва да се отдават на всеки срещнат, който им поиска секс, което тя казва, че трябва да е също, както да изпие чаша вода. През 1918 г. тя написва наръчник за сексуалния живот на комсомолците, който се препоръчвал на 13 годишните. На ред с разврата, който Колонтай пропагандира, дори собствения й мъж (пореден) й изневерява и тя самата покрай това прави опит за самоубийство. През 1921 г. в института Карл Маркс в Москва се провежда конференция на Комунистичекия интернационал относно насоките на културната революция, една от които е свободната любов в услуга на борбата на пролетариата, където семейството се разглежда, като основна клетка на буржоазното общество.



Aгитационни материали за комсомолките в СССР през 20-те години на ХХ век в които се казва, че комсомолката е длъжна да отиде на среща с всеки, който поиска да спи с нея. Ако някоя откаже била порицавана на комсомолско събрание, а по селата най-често прогонвали дадената млада жена от комсомола. Така невярващите комсомолки - атеистки стават общи (неспособни вече да създадат добро семейство). Оттам в някои от бившите соц страни е разпространено сред по-развалените и развратени момичета и жени да излизат на срещи с различни, което е в пълна противоположност на морала в Библията и моногамността в християнството, където всеки трябва да има своя половинка. Като наследство на атеизма и социализма Русия е на първо място по разводи в света, а България е на първо място в Европа по брой проститутки спрямо населението на страната, а на първо място въобще по брой проститутки е Украйна. България е страната с най-ниска раждаемост в света. Също така България е на първо място в Европа по аборти (абортът е лицензирано убийство на неродени деца по медицински метод). От 2011 г. насам са между 30 и 23 хил. годишно. За първите три месеца 2020 г. до края на март има 3 600 аборта по желание от общо 5 472 извършени. В София за трите месеца са 907. Абортите в страната са разрешени през 1956 г. и пикът е по времето на соца през 80-те до началото на 90-те. През 1972 г. абортите са 154 хиляди при родени 131 хиляди, а през 1980 г. абортите са 156 хиляди, на родени 129 хиляди. През 1990 официалните аборти са 144 644, а родените са 105 821. Като трябва да се има предвид, че освен официалните аборти има и неофициални (най-вече през соца, когато тийнейджърките са се криели и е било много по-зле от сега и моралът е бил по-нисък и броя на неофициалните е бил по-голям от този на официалните). Едва от 2000 г. насам ражданията са повече от абортите, като през последните години абортите са 2.5 пъти по-малко от ражданията, което обаче е за сметка на увеличаване на извънбрачно родените (копелета), които са повече от брачните. За 2020 г. са родени 61 538, от които 25 591 брачни и 35 947 извънбрачни.



                  България е държавата с най-ниска раждаемост в света

Като цяло неморалният начин на живот и дори самото излизане на срещи, без някой да има намерение да се жени или омъжва, за този с когото излиза води до лоши последствия. Само 5% от хората не са ревниви, а при мъжете в повечето случаи до около 80-90% стига до насилие, а понякога и до убийства, тук-таме и до самоубийства, а да не говорим за разводите. В България има по 20-30 убийства на жени годишно и над милион са подложени на побой - 45% от жените. Най-много убийства на жени има в Аржентина. Въпреки че Аржентина е една от най-добрите страни за живеене в двете америки или дори най-добрата, там до преди 6 години е имало по едно убийство на жена на 20 минути (около 72 дневно). След като жените в Буенос Айрес започват да излизат на демонстрации - митинги на 8-ми март от 2015 г. насам на площад Plaza de Mayo и да протестират против убийствата на жени с искане полицията да се намесва и да идва при повикване за семейно насилие, убийствата са намалели по 1 на ден. Аржентина е 40 милионна страна, а Буенс Айрес е около 15 милиона.   



300 хиляди жени в Буенос Айрес на 8-ми март 2016 г. от Ni una menos (Нито една повече) организация възникнала през март 2015 г. след убийството на 14-годишната Чиара Паез, убита и открита заровена гола в градината на "приятеля" й 

Oще преди 20-те години на ХХ век се появяват и комсомолските комуни (половин век преди появата на хипи комуните) състоящи се от по 10-15 души, които живеели съвместно и всеки правел секс с който му падне от комуната и мъжете и жените били общи. Не се допускало да има сред студентите интимни двойки. Различни комунистически кръгове в началото на 20-те години на ХХ век гледали различно на въпроси от обществено - социалния живот на новия комсомолец или комунист. Така има случай на някакво студентско комсомолско събрание в студентска комуна, което траело цяла вечер и темата била двойка мъж и жена, които се обичали, а "другарите" им от колектива се мешали и взимали отношение по въпроса трябва ли да им позволят да бъдат заедно. Друг е въпросът, че в студентските стаи били по няколко души заедно и нямало стаи за семейни, като обикновено при случаи на семейни изключвали новосъздадените семейства от студентската комуна. През 1928 г. за кратко била създадена и просъществувала организация за сексуална търпимост на различните там видове джендъри от онази епоха с названието Всемирная лига сексуальних реформ.


Документ издаден, като право на другаря Карасеев да социализира в град Екатеринодар десет девици на възраст от 16 до 20 г. Подписано от Главком Иващев. С документа всъщност споменатия Карасеев има правото да ги даде, на когото той си реши да ги "социализира" - тоест да ги ползва сексуално.

                           

В архивите на КГБ Саратовска област след разпадането на СССР е открит декрет на местния губернатор "Об отмене частного владения женшчинами" (Отмяна на частното владение на жените) oбнародван с решение на Саратовския Губернски Съвет на Народните Комисари и одобрението на Изпълнителния Съвет на Работническите, Войнишките и Селски Депутати. Aрхивно дело N 15554 - П в Орловск. Декретът влизал в сила на 1 януари 1918 г. С декрета на новата болшевишка власт се постановява жените от 17 до 30 г. възраст (с изключение на имащите 5 или повече деца) от определени часове да са общи "за достояние на целия трудов народ" и могат да бъдат ползвани от пролетариите (революционерите болшевики и новата власт). С точка 7 от разпоредбата се постановява, че една жена може да бъде ползвана от някого до 4 пъти седмично, по не повече от 3 часа. Всеки кандидат за ползване на дадената жена според точка 9 трябвало да предостави свидетелство за принадлежност към "трудовата класа". Законните съпрузи имали право, ако искат също да ползват жените си, но, ако се противопоставят на декрета за ползване на жените им се отменяло правото да бъдат със собствените им жени. Ползвателите пролетарии се задължавали да внесат 2% от доходите си във "фонд народного поколения". Мъжете, които не принадлежали към трудовата класа според точка 10 имали право да се възползват от отчуждаването на жените, само ако платели във фонда по хиляда рубли месечно. Жените за тяхното ползване получавали по 280 рубли месечно. Колко време е траяла всичката тази работа с отчуждаването на жените при  идването на новата власт в Саратовска област не е известно.
Всичко изглежда до толкова извратено и откачено, че историците, които се срамуват от станалото отказват да приемат информацията за исторически факт и заявяват, че това вероятно е била шега написана във вестника. Но по времето на установяването на болшевишката власт в края 1917 г. на никого не му е било до шеги...

С идеята, че комсомолците имат правото да задоволяват своите потребности се стига не само до обикновени изнасилвания с по 1-2-3 души, но и брутални в които участват десетки мъже. Така един от известните случаи на 21 август 1926 г. в Петроград е на Лиговка получил името "чубаровщина" по названието на пресечната улица. Около трийсетина души, повечето работници от близкия завод - комсомолци един по един изнасилили и се изредили в продължение на шест часа над една наскоро завършила училище 19 г. жена, която се връщала от работа. Първият бил безработен пияница на име Павел Кочергин, който й предложил "да се поразходят заедно" и когато тя му отказала, няколко души дошли да му помогнат и да оправят нещата в желаната от тях насока. При следващите бройкаджии Павел и компанията му дори започнали да взимат по 15-20 копейки "за водка". Когато по-късно давали показания всички заявявали, че не са направили нищо нередно. Те въобще не осъзнавали, че направеното от тях е нередно. Случаят бил описан във вестниците. А минувачите по време на изнасилването нищо не направили и на никого дори и на ум не му дошло да извика милиция. Тъй като сред изнасилвачите имало болен или болни от гонорея, после почти всички прихванали гонорея и били хоспитализирани, преди да започнат да ги съдят,. Оказало се, че през 1926 г. все още нямали граждански закони, според които да ги съдят, но все пак разстреляли няколко души, а другите изпратили в изправителни лагери.


    
Тъй като разпустничеството с разврата и изнасилванията преминали всякакви граници през 1924 г. се наложило да взимат мерки и били предложени 12 полови заповеди от Комунистическия университет Я.М. Свердлов. Самата Клара Цеткин има статия в която осъжда големия брой изнасилвания и разпуснатост. Но така и промените настъпили едва с идването на Сталин.                  

След октомврийската революция падат моралните задръжки и настъпва времето на сексуалната революция в СССР. Още на 19-ти и 20 декември 1917 г. Ленин подписва два декрета. С единия е отменено семейството (Об отмене брака), а другия определя функциите на гражданския брак. Разрешен е хомосексуализма. Още зимата на 1918 г. лесбийките комунистки създават своя организация и по-късно същата година, като се позатопля времето на Червения площад се събират десет хиляди московски лесбийки и правят митинг, на който излиза Ленин и ги приветства с думите "Добро пожаловать". На всички подобни лесбо и гей митинги и паради присъства и бисексуалния Ленин. (Един от хомо любовниците на Ленин е Зиновиев и е запазена любовната им кореспонденция. Дори в няколко писма между двамата коментират еднократната забежка на Ленин с Троцки, което Зиновиев трактува, като измяна. За първи път разкритията по темата са направени от руски историк през 1996 г.)
На 19-ти декември 1918 г. по случай една година от издаването на декрета "Об отмене брака" лесбийките в Петроград направили полуголо шествие. Като научил Ленин много се зарадвал и казал: "Так держать товарищи!"



Парад с участието на десет хиляди московски лесбийки - комсомолки през 1918 г. Те прокламират за първи път масово носенето на къси дамски гащички. А в Петебрбург лесбийките през 1918 г. направили гол парад с ленти с надпис Долой стид. Така неколкократно били правени голи паради на мъже или жени носещи съответния надпис и призовавали съветските граждани да станат членове на обществото Долой стид. Случвало се направо на тълпи да влизат голи по трамваите между другите хора и понякога раздавали агитационни материали, за което научаваме от книгите на някои съветски автори от онази епоха. Хората или им се смеели или се кръстели, а някои уплашено казвали: "И нас ли ще ни накарат да се съблечем?" На събранията на обществото призовавали с политически лозунги: "Дрехи носят държащите на експлоатация буржоа" и "Хората са произлезли от маймуните³. Значи сме животни. Животните не носят дрехи. " Самите те се определяли, като "деца на слънцето и въздуха".
  Дори вождът на революцията Ленин по-рано в Австрия посещавал нудистки плажове.



                      Карл Радек - еротоман, идеолог на обществото Долой стид



Нудистки плаж в Москва през 20-те години на ХХ век с участието на хора от обществото Долой стид. През 30-те години Сталин забранява нудизма и всякакви подобни прояви са прекратени.

Комсомолките блудници (курви) през 20-те години на ХХ век, които се случело да забременеят получавали по 280 рубли месечно, а след третия месец им взимали детето, което било отглеждано в интернат. Тоест нещо, като безплатни  проститутки насърчавани и спонсорирани от държавната политика. Едва след идването на власт на Сталин положението се оправя и тези неща са забранени, а хомосексуализма е порицаван, но в началото на 30-те години преди великата чистка все още се отбелязвал 12% спад в раждаемостта на СССР. През 1922 г. статистиката в Петроград показвала 92% разводи. През 1934 г. Сталин издава закон водещ в углавно дело всеки, който практикува хомосексуализъм, а през 1936 г. са забранени абортите. До края на 30-те години около половината православни служители (попове) били разстреляни или репресирани. От съществуващите 25 хиляди църковни храмове действащи останали само сто. Партийните дейци против религията насрочили датата 22 юни 1941 г. за официалното затваряне на централната московска катедрала - Елоховски собор, но на тази дата започнала войната и дори най-големите по-раншни противници на вярата видели в това знак свише. Не само моментално престава гонението срещу църквата, но дори биват изпратени към войсковите части и свещеници, но истинското морално и духовно възстановяване на страната започва едва след падането на социализма.



През 1922 г. станало популярно обществото Долой кухoненое рабство (Долу кухненското робство), като около времето на 8-ми март се пропагандирала еманципацията на жената и положението й в новия съветски бит.                               


                                       

                                 Александра Коллонтай и Дибенко през 1919 г.

За Александра Коллонтай в Русия има слухове (верни или не), че била любовница на бисексуалния вожд на революцията (Ленин) с когото тя се запознала през 1911 г. в Париж. Не трябва да се подценява и фактът, че Ленин бил масон 31 степен свързан с парижките ложи и след като революцията в Русия успяла, докато много хора в СССР гладуват той изпраща голяма сума пари на парижката Велика ложа. Ще използвам цитат от книгата ми "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към произхода на брачните церемонии и сватбените тържества":

"След взимането на властта от болшевиките в Русия нимфоманката - феминистка Александра Михайловна Коллонтай (1872-1952) убедила вожда на революцията Ленин (31 степен масон Велик Командор, членувал в няколко ложи), който бил бисексуален, да се определи ден на жената. Коллонтай, която произлизала от дворянско семейство станала единствената жена нарком в първото съветско правителство. Преди революцията тя живеела за известно време в САЩ и Скандинавия. Коллонтай била инициаторка и председател на женотдела през 1920 г. просъществувал десет години. Александра се омъжила за царския офицер Владимир Колонтай, от когото само след година имали син – Миша, но това не пречело на семейния приятел Владимир Саткевич да помага на мъжа й, за да бъде задоволена. По време на едно от посещенията си в Кронщадт тя се срещнала с матроса - председател на Центробалт (Централната болшевишка организация на Балтийския флот) Павел Дибенко, който бил 17 години по-млад от нея, но пък добре се справял в леглото и споделял идеите й за свободната любов. Техният брак на 25 март 1918 г., обявен във вестник Правда се явявал първият съветски брак (без намесата на църквата), който се славел с неморалност и сексуална разпуснатост. През лятото на 1919 г. когато пристигат в Крим Александра Коллонтай открива писма от различни жени в джоба на съпруга си, включително и от нейната лична 19-годишна секретарка
Тина Дюшен. Няколко години по-късно, след като Шурочка както я наричали научила, че докато отсъствала Павел Дибенко в Одеса бил с две други жени се развежда.
През 1923 г. Дибенко се оженил за Валентина Стафилевска. В книгите си Александра разкрива възгледите си за новата жена - комунистка, сексуалната свобода и равенството между половете. Коллонтай (Шурочка) пропагандирала свободната сексуална любов, която сравнявала с чаша вода: „За една комсомолка да преспи с комсомолец е като да изпие чаша вода”. Неслучайно през 1920 г. СССР става първата страна приела абортите с декрет подписан от самия Ленин. Днес в някои
страни абортите са незаконни, но в много това е често срещана практика. По данни на Световната здравна организация ежегодно в света се извършват 53 милиона аборта и през последните деветнайсет години, са извършени над 1 милиард узаконени убийства на неродени деца. Едва ли е необходимо да обяснявам подробно, че 8-ми март е служил на целите на комунистическата пропаганда и е бил поредната манипулация."                                        
                                   
                          

Повече относно измамите свързани с различните празници, включително и някои от тях набедени за християнски ще научите от книгите ми "Лъжата за св. Валентин" и "Езическите празници в християнството".



Тъй като това е празник нарушаващ Божиите наредби и произлизащ от култовете на свещената женственост, като Кибела, Астарта и др., при които по това време на годината правели оргии, а жената се издига в култ над мъжа, a съвременните връзки с датата 8-ми март са свързани със задкулисните игри и извратеностите на феминисткото движение християните не трябва да имат нищо общо с този ден. Най-странното е, че в някои протестантски църкви жените дори си организират честване на 8-март и така "свещената женственост" от езичеството директно влиза в църквите с малко попроменена идеология.

--------------------------------

¹ Историята е описана в Библията в книгата Естир. Персийският владетел Асуир (предполага се, че става въпрос за Артаксеркс II Мнемон) е владетел от династията Ахемениди, управлявал от 465 до 424 г. пр. Хр. Артаксеркс имал красива съпруга на име Астин и веднъж по време на пир я повикал да дойде при него, за да я покаже пред подчинените си - седем други краля, но тя не дошла. Той толкова се разгневил и я намразил, че отнел кралските й почести и решил да ги даде на друга жена, която да стане негова кралица.

"А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира, да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта й на народите и на князете, защото тя беше много хубава. Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците." (Естир 1:10-11)

За да си намери нова жена Артаксеркс постъпил по следния начин. От всички части на неговата империя избирали красивите моми и ги довеждали в специален дом в столицата Суза, където след като били подготвяни дванайсет месеца, като ги мажели със специални масла и ги обличали се явявали пред него. Абсолютно всички били красиви и отбрани, но сърцето му не трепвало при вида им докато ги оглеждал, но когато зърнал Естир-Хадаса се влюбил и разбрал, че тя е за него:

"И царят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата й, и направи я царица вместо Астин." (Естир 2:17)

През това време един от приближените на краля Аман много се ядосва на чичото на Естир на име Мардохей, понеже не му се покланя, като влиза в столицата Суза и замисля зло против евреите, но по-късно то се обръща срещу него:

"След това, цар Асуир повиши Амана, сина на агагеца Амидата, въздигна го, и постави стола му над столовете на всичките първенци, които бяха около него. И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше. Затова, царските слуги, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохея: Ти защо престъпваш царската заповед? А като му говореха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали думите на Мардохея ще устоят, тъй като им беше явил, че е юдеин, та не се покорява на заповедта. И когато видя Аман, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост. Но мислеше, че да тури ръка само на Мардохея ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха явили от кои люде беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, сиреч, всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира." (Естир 1-6)

Естир се застъпва за народа си и по този начин ги спасява и злото се обръща срещу техните врагове и рода на Аман.

"Ако е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отмени писаното в писмата придобити с хитрост от агагеца Аман, син на Амедата, които писа, за да се погубят юдеите по всичките области на царя; защото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло людете ми? или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си? Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеина Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Амана; и него обесиха на бесилката, защото простря ръката си против юдеите. Пишете, прочее, и вие на юдеите каквото обичате, в името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен не се отменява." (Естир 8:5-8)

"И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже. Убиха и Фарсандата, Далфона, Аспата, Пората, Адалия, Аридата, Фармаста, Арисая, Аридая и Ваезета, десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха. На същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса, царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области!"(Естир 9:6-12)

² В сатанизма нещата се правят на обратно на християнството и така сатанинският кръст е обратен, като дългата част е не долната, но горната част.



За сравнение снимка от черна меса в Църква на Сатаната в САЩ, където в центъра виждаме обърнат кръст

³ Идиотизмът - измама "За произхода на видовете" на Чарлз Дарвин е поредната теория - социално инженерство и няма никакви солидни доказателства. А десетките показвани за "доказателства" на теорията в началото на ХХ век, уж намерени посреднически между човек и маймуна образци след дълги години са изследвани със съвременни методи и лесно и ясно доказани, като фалшификати. Съществува твърдение, че идеята за произхода на човека от маймуната е измислена от дядото на Чарлз Дарвин - Ерасмус Дарвин, който е от еврейски произход и високопоставен масон, както и всички близки на Чарлз, баща му, чичовците му, братовчедите му. Неслучайно, тъй като противоречи на божественото сътворение тази лъженаука е въведена от членуващите в тайни общества в образованието на много страни, a в бившите соц страни покрай атеистичната държавна политика по времето на социализма. Във Великобритания е направен Музей на естествените науки - нещо като храм на някакво божество в центъра на който е поставена статуя на Дарвин и дарвинизмът се явява, като "религия в науката" определена за наивниците. Странно, но през 1818 г. отивайки да учи в натуралистичното училище на Шрюсбъри се отличил, като бездарен и неспособен ученик, а когато учи медицина в Университета в Единбург го изключили. А братовчедът на Чарл Дарвин - Френсис Галтън създава псевдонауката евгеника, благодарение на която нацистите усправедливяват унищожаването на милиони хора по времето на Втората световна война. През 30-те години евгениката е развивана в САЩ със спонсориране от Фондация Рокфелер. В наши дни много малко учени гледат на сериозно на Дарвиновата теория.